Надлимитните дейности – милиони извън регулациите, хаос и дисбаланс в регионите

Натрупаната надлимитна дейност от лечебните заведения у нас за първото полугодие официално гони критични стойности, превръщайки се в основна причина за финансовия дефицит в здравеопазването. Според най-новите данни на Здравната каса, изнесени в средата на годината, болниците в страната са генерирали над 35 милиона евро надлимитна дейност. Този неконтролиран ръст провокира остри дебати между мениджъри, пациентски организации и държавните регулатори на фона на намеренията на управляващите за пълно отпадане на болничните лимити до 2027 г..

След като през 2024 г. Конституционният съд окончателно обяви финансовите тавани за болниците за противоконституционни, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изгуби основния си лост за спиране на плащанията. Въпреки че от Касата декларират, че към момента надлимитните разходи не се покриват автоматично, болниците масово завеждат и печелят съдебни дела, което принуждава публичния фонд да изплаща милионите заедно с натрупаните лихви.

Статистиката: Къде отиват милионите?

През последната година настъпи коренна промяна в структурата на болничните преразходи. Докато в минали периоди частните болници генерираха основната част от надлимитната дейност, актуалните данни на НЗОК сочат, че в момента 7 от 10-те болници с най-големи неплатени надлимитни суми са държавни.

Големите държавни университетски центрове (като „Св. Георги“ в Пловдив или „Света Анна“ във Варна) поемат основния поток от спешни случаи и тежки коморбидни пациенти в регионите.

За разлика от частния сектор, държавните болници оперират с по-тежка административна структура и са подложени на силен натиск да покриват изискванията на Колективния трудов договор (КТД) за по-високи заплати на медиците. За да генерират средства за тези възнаграждения, мениджърите на държавни болници се стремят да „изработят“ колкото се може повече клинични пътеки, разчитайки, че по-късно ще осъдят НЗОК и ще приберат парите с лихвите – практика, която стана масова след решенията на Конституционния съд. В резултат на това държавните болници се превърнаха в основния генератор на неплатена дейност.

Официалните данни разкриват сериозен скок на изработените обеми извън регулация:

• Обща стойност: Натрупаните разходи за извършени, но неплатени дейности вече възлизат на над 35 милиона евро за текущия период на 2026 г..
• Хронология на ръста: Само за първите два месеца на годината (януари и февруари) бяха отчетени над 9 милиона евро надлимитни разходи.
• Концентрация на ресурса: Близо 70% от натрупаните суми се генерират от големи частни и държавни мегаструктури и университетски болници в София, Пловдив и Варна.

Разпределянето на надлимитните суми по клинични пътеки показва ясен тренд: парите извън бюджета се концентрират в скъпоплатени, високотехнологични и хирургични интервенции, където болниците имат най-голям финансов интерес да отчитат дейност. Обратно, терапевтичните и базовите пътеки рядко надхвърлят лимитите си.

Ето как се разпределят милионите по основни медицински направления според одитните доклади на НЗОК: Инвазивна кардиология и кардиохирургия (около 35% от общия преразход); Ортопедия и травматология (около 25%); Онкология и онкохирургия (около 20%); Неврохирургия и Неврология (около 15%)… Напълно извън зоната на преразходите остават направления като педиатрия, пулмология, инфекциозни болести и обща вътрешна медицина. Тъй като цените на тези клинични пътеки са изключително ниски и недофинансирани, болниците нямат икономически стимул да разкриват допълнителни легла или да приемат пациенти над строго определения лимит.

Експертите: Система без контрол стимулира излишни хоспитализации

Проблемът има дълбоки юридически и структурни измерения. Адв. д-р Мария Петрова, водещ експерт по медицинско право, разграничава конституционните права от безконтролното харчене на публичен ресурс:

„Проблемът не са самите лимити, а неравномерното разпределение на лечебните заведения поради неработещата здравна карта, липсата на добра методика за избор на договорни партньори и недостатъчно адекватните изисквания към лечебните заведения… Конституцията на никого от нас не обещава и не гарантира абсолютна безвъзмездна и безлимитна здравна помощ. Потърпевши накрая са медиците, чийто труд не е остойностен, и пациентите…“

Нейната позиция се споделя и от бившия заместник-министър на здравеопазването д-р Димитър Петров:

„В България има огромен брой излишни хоспитализации по клинични пътеки, които се използват просто за източване на ресурс. Докато болниците са търговски дружества, те ще имат икономически стимул да отчитат дейност над лимита, за да покриват разходите си.“

От своя страна, представителите на болничния мениджмънт защитават извършените разходи. Председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адвокат Свилена Димитрова посочва:

„Никой лекар не може да каже на спешен или тежко болен пациент: ‘Елате следващия месец, защото бюджетът ни за този свърши’. Надлимитната дейност е реално извършено лечение на реални български граждани. Държавата е длъжна да заплати тази дейност…“

Географският дисбаланс: Пренаситени центрове и „здравни пустини“

Трупането на надлимитни дейности засилва огромната пропаст в достъпа до здравеопазване в страната. Докато в пренаситените с частни структури големи градове се отчита свръхприем, по-малките общински и областни болници в провинцията едва покриват базовите си бюджети поради критичен недостиг на лекари и медицински сестри. Това принуждава пациентите от регионите да пътуват стотици километри, докато парите от здравни вноски се концентрират в няколко градски мегаструктури.

Лимитите ще ударят общинските и малките болници – ако това е целта

Политически изход: Какво следва?

В парламентарната комисия по здравеопазване вече се обсъжда нов механизъм, който да замени лимитите. Държавата подготвя въвеждането на селективно договаряне (НЗОК да плаща само за дейности, от които регионът наистина има нужда) и преминаване към по-строг електронен контрол на всяка хоспитализация. Експертите обаче предупреждават, че ако тези промени се забавят, бюджетът за здравеопазване ще продължи да функционира в режим на „изливане на пари в бездънна каца“.

Петър Димитров

НЗОК не знае колко дела е загубила за неизплатени надлимитни дейности