Скептицизъм или подкрепа: Как съсловието и пациентите приемат реформата на Донев
Правителството подготвя реформи за повишаване на качеството и достъпа до здравеопазване. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в отговор в рамките на състоялия се блицконтрол.
Основното острие на промяната е пренасочването на финансовия и оперативен фокус от скъпото болнично лечение към активната извънболнична грижа, ранната диагностика и засилената профилактика, заяви Донев и увери, че мерките за реформа в здравната система ще бъдат включени в управленската програма на „Прогресивна България“, чието публикуване предстои скоро.
Как реагира съсловието: Мнения на експерти и синдикати за новата здравна реформа
Обявеният от правителството мащабен обрат в здравеопазването предизвика вълна от коментари сред медицинското съсловие, синдикатите и здравните икономисти. Макар и всички да са единодушни, че реформата е закъсняла, мненията за начина на нейното изпълнение варират от умерен оптимизъм до сериозен скептицизъм.
Български лекарски съюз (БЛС): Риск от административен хаос
Очаква се Българският лекарски съюз да се произнесе официално, след като правителството публикува обещаната управленска програма с конкретните параметри на реформата, но принципно съсловната организация приветстват идеята за засилване на извънболничната помощ, като изразява и сериозни опасения относно бързината на промените.
- Липса на подготвена база: От БЛС предупреждават, че много от ДКЦ-тата и кабинетите на общопрактикуващите лекари в по-малките населени места нямат нужната апаратура, за да поемат веднага изследванията, провеждани досега в болниците.
- Опасност от санкции: Лекарите се опасяват, че засиленият контрол и административният натиск върху болничните мениджъри могат да доведат до прекомерно презастраховане и отказ от прием на тежки пациенти под страх от глоби за „надлимитна дейност“.
Синдикати (КНСБ и КТ „Подкрепа“): Къде са заплатите на хората?
Здравните синдикати остават най-острият критик на предложената рамка. Основният им аргумент е, че рекордният бюджет на НЗОК от 5,2 милиарда евро отново пропуска да реши фундаменталния проблем – базовите възнаграждения на медицинския персонал.
- Провал на Колективния трудов договор (КТД): Синдикалистите напомнят, че в много общински и държавни болници заложените в КТД минимални нива от 1000 евро за медицинска сестра и 1500 евро за млад лекар остават само на хартия.
- Скептицизъм към стипендиите: Според КНСБ отпускането на 240 стипендии за специализанти е „капка в морето“. Те настояват, че младите кадри ще продължат да емигрират, докато не се промени формулата на финансиране на болниците, която в момента ги принуждава да работят на ръба на оцеляването.
Здравни икономисти: Стъпка в правилната посока, но с въпросителни
Експертите по здравен мениджмънт и икономика оценяват високо опита за разбиване на „модела на клиничните пътеки“.
- Край на източването: Експертите посочват, че обвързването на заплатите на директорите с финансовите резултати е правилният лост за спиране на трупането на дългове от държавните болници.
- Проблемът с доплащането: Икономистите обаче предупреждават, че реформата няма да успее, ако не се ограничи законното и незаконното „доплащане от джоба“ на пациента (за консумативи, избор на екип и др.), което в България остава едно от най-високите в целия Европейски съюз (близо 40% от общите разходи за здраве).
Според Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
„Големият проблем на българското здравеопазване не е в липсата на пари, а в тяхното разпределение. Докато над 40% от средствата продължават да изтичат за болнична помощ, а пациентът плаща най-високия процент „от джоба си“ в целия Европейски съюз, всяко механично увеличаване на бюджета на НЗОК ще потъва в дефицити, без гражданите да усетят по-добро качество.“
Пациентски организации: Искаме реален достъп, а не обещания
Представителите на пациентите са категорични, че реформата ще е успешна само ако хората в малките градове усетят реална промяна.
Правителството обяви мащабни реформи в здравеопазването
- Географско неравенство: Те напомнят, че в момента над 70% от високотехнологичната медицинска помощ е концентрирана в София, Пловдив и Варна. Пренасочването на средства към извънболничната грижа трябва спешно да финансира мобилни екипи и по-добър достъп до специалисти в отдалечените региони.
