Лекарските асистенти и фелдшерите – крайно недооценени и забравени

Лекарските асистенти и фелдшерите, които са гръбнакът на спешната медицинска помощ в страната, все още остават крайно недооценени за абсолютно отговорният и тежък труд, който полагат във всяко едно 12-часово дежурство. Това споделя Христо Иванов, главен секретар на УС на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

Г-н Иванов, защо твърдите, че вместо да се решават, проблемите в спешната помощ се задълбочават?

Христо Иванов: Защото реалността на терен става все по-тежка, а държавата продължава да си затваря очите. Нашето съсловие – това на лекарските асистенти и фелдшерите – е подложено на нечовешки натиск. Ние сме гръбнакът на спешната помощ, особено в по-малките населени места, но никой не ни чува.

Лекарските асистенти и фелдшерите, които са гръбнакът на спешната медицинска помощ в страната, все още остават крайно недооценени за абсолютно отговорният и тежък труд, който полагат във всяко едно 12-часово дежурство. Заплатите са меко казано смешни за този труд, който се полага. Един лекарски асистент в спешна помощ, който обслужва изключително голям район от населени места, в 90% от случаите е абсолютно сам с шофьора на линейката, обслужва повиквания от всякакво естество – от бебе до баба, а държавата над 25 години се отблагодарява с един ваучер за изхранване на стойност 1,02 евро”.

Не звучи оптимистично?

Христо Иванов: Единствено любовта към професията мотивира тези специалисти да продължат да си вършат работата. И надеждата, че все някога ще има добра промяна за българското здравеопазване, защото, ако нещата не вървят, кадровата криза ще се задълбочава и българското население няма да бъде обгрижено.

Кои са най-критичните точки в момента?

Христо Иванов: На първо място е финансовото подценяване. Заплатите ни са унизително ниски за отговорността, която носим. Представете си едно 12-часово дежурство. Държавата ни осигурява купони за храна на стойност едва 2 лева (около 1,02 евро) на смяна, плюс едно пакетче тонизираща напитка. Това е обидно. Как да мотивираме млади хора да влязат в системата с подобни условия?

Как протича едно Ваше дежурство в момента?

Христо Иванов: В 90% от случаите лекарският асистент или фелдшерът е абсолютно сам в линейката. Единственият му колега е шофьорът. Ние покриваме огромни райони, често в тежки условия, и сами взимаме решения на живот и смърт по пътя към болницата. Рискът и стресът са огромни, а подкрепа от системата липсва.

Има ли риск някои райони в България да останат без спешна помощ?

Христо Иванов: Този риск вече е реалност в някои части на страната. В момента системата се крепи единствено на ентусиазма и чистата любов към професията на колегите, които са пред пенсиониране или вече са пенсионери. Младите кадри масово отказват да работят при тези условия. Ако държавата не предприеме спешни, радикални реформи в остойностяването на труда ни, населението в провинцията много скоро ще остане без никаква медицинска грижа в критични моменти.

Целия разговор гледайте във видеото.