Аркади Шарков: Здравният бюджет е кърпеж за оцеляване, истинският шок предстои!

Бюджет е „кърпеж“. По-скоро да издържим до края на годината, същото мога да кажа и за държавния бюджет – по-големи промени ще се очакват в бюджета догодина. Българската здравна система е в криза, характеризираща се с рекордно високи нива на доплащане от джоба на пациентите – над 36%, което е над двойно повече от средното за ЕС – и остър недостиг на медицински кадри. Така започна коментара си по темата икономистът Аркади Шарков в студиото на Bulgaria ON AIR.

 Друг е въпросът, че в бюджета за тази година, който цели да замени удължителния бюджет, липсват около 2,5 до 3% увеличение, с оглед на това, че имаме увеличение и на максималния осигурителен доход от 1 август. Част от средствата по трансфери от държавата към бюджета на НЗОК няма да бъдат ограничавани, с цел да се намали дефицитът в държавния бюджет“, обясни Шарков.

Коментирайки разпределението на парите за здраве, Аркади Шарков сподели, че бюджетът на НЗОК не се различава съществено от предложението през декември, което беше около 9%. Увеличението е такова, каквото се е наложили след ковид-епидемията – 15 % тогава, 8,5% тази година – средно 9%. Различните сектори са засегнати различно – болничната помощ е увеличена с 10%, лекарствата също с 10%, а единствено извънболничната помощ изостава с увеличение от 4,4% спрямо предходната година и спрямо обещаното и заложено от новото правителство.

Системен проблем, че доста голяма част от плащанията от миналата година са прехвърлени за тази.

„Същото важи и за НЗОК, когато говорим за неразплатените средства за лечебните заведения, скрития дефицит при лекарствата, който е резултат вследствие на връщанията на компаниите към бюджета, който също трябва да прекроен така, че да продължи да има лекарства на българския пазар. При свръхрегулация рискуваме да изгоним тук присъстващите. Всичко е в ръцете на Министерството на финансите“, коментира икономистът.

Що се касае до източването на средства и дигитализация и дигитализацичта в здравеопазването, Шарков отговори: 

„През последните години бяха предложени различни по тип мерки, както и по-добро проследяване през Националната здравна информационна система. Разполага се с дигитална система подобен тип процеси и злоупотреби да бъдат преустановявани, важно е пациентите да бъдат част от този процес“.

Шарков смята, че трябва да има активна информационна кампания и от Министерството на здравеопазването, от НЗОК, Информационно обслужване. Преди години съм правил анализ как за година просто се покачва клиничната пътека, свързана с респираторни заболявания. Тогава дигитализацията не беше навлязла така, сега в реално време може да се види подобен тип изкривяване.

„И има два въпроса относно клиничните пътеки – дали са достатъчно добре финансирани, така, че да не се налага един пациент да минава по няколко пъти, и втората част – когато пациентът го няма, вписано му е ЕГН-то за нещо, което не е извършено. Именно второто е сериозният казус, пред който стоим.“ – каза още той.

По думите му недофинансирането води до това, че кара лечебните заведения под една или друга форма пациентите да преминават през няколко клинични пътеки.

В България 36% е доплащането от страна на домакинствата за здравеопазването, средното в Европа е около 16-17%.

Казусът идва по няколко направления – официалното доплащане в здравните заведения е фиксирано и там е трудно да се изкриви подобен тип структура. Но когато говорим за лекарства, то там има доста голямо доплащане, има сериозно доплащане при медицинските изделия, Касата покрива малка фракция от тяхната цена, всичко останало трябва да се доплати от пациента. Новата власт и с това ще трябва да сблъска – да се приложи регулация на цената. Не трябва да е в свръхформа“, категоричен бе той.