Здравният бюджет мина без бой, но реформите остават в реанимация – какво следва?

Без остро противопоставяне между държавата, бизнеса и синдикатите в Тристранния съвет (НСТС) премина обсъждането на проекта на бюджет на НЗОК за тази година. Част от социалните партньори подкрепиха предложенията, друга част гласуваха против.

Приходи от 5,256 милиарда евро се залагат в годишната сметка за здраве, средствата са с 412 милиона евро, или 8,5% повече от предходната година.

Използвайки, да го наречем защитен блок, кабинет (в лицето на здравния министър Катя Ивкова) умишлено предложи рамка без реформи за кратък период (бюджет за 5 месеца). Така тя отклони атаките, заявявайки, че „няма морално право“ да налага нови дългосрочни политики.

При обсъждането на план-сметката за здраве в НСТС управителят на Касата Петко Стефановски коментира:

„Този бюджет е изключително консервативен и единственият възможен при така създалата се ситуация. Всички знаете, че аз подадох оставка като управител на НЗОК. Нямам моралното право да предлагам нови политики, което го оставям за следващото ръководство на НЗОК“.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова коментира, че има стабилна финансова рамка за функционирането на системата.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капител в България (АИКБ) Румен Радев, обяви, че работодателската организация не подкрепя проекта на закон за бюджета на НЗОК и оспори твърдението, че заделянето на повече средства ще доведе до по-добро здравеопазване.

Радев отбеляза, че над 70% от плащанията на касата отново ще отидат за болнична помощ:

„АИКБ счита, че проектът за бюджет на НЗОК за 2026 година не дава достатъчно убедителен отговор на основния въпрос – как допълнителните над 400 милиона евро и тяхното разпределяне по медицински дейности ще доведат до по-добро здравеопазване, по-добри здравни резултати и по-ефективна система“.

Българската стопанска камара (БСК) подкрепи план сметката на НЗОК, но с резерви. Председателят  Добри Митрев отбеляза, че средствата за извънболнична помощ намаляват до малко над 14%:

„А средните равнища на средствата за извънболнична помощ в страните от ЕС варират между 26 и 28%“.

Гъвкава защита приложи и Българската стопанска камара (БСК) и КРИБ, гласувайки „въздържали се/подкрепа с резерви“, в знак нанедоволство от ниския дял за извънболнична помощ и липсата на дигитализация. Няма достатъчно средства за профилактика отбелязаха и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), откъдето „почти подкрепят“ харчовете за здравеопазване.

Синдикатите отбелязаха, че предложеният бюджет е само за 5 месеца и в него няма реформи. Поискаха да се премахнат дисбалансите в системата при заплащането.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов заяви:

„Системата на здравеопазването трябва да има разходопокривен принцип на финансиране с ясни съотношения вътре за това какви средства къде отиват и при кого. Тогава ще изчезнат и купчина дисбаланси, за които тука по някой път става дума – за това какви заплати били взимали директорите на болници, което, първо, не знам дали е така. Ако е така не знам защо, нищо чудно в това да се съдържа елемент на истина. Не подкрепяме категорично бюджета на Здравната каса, а не, че категорично не го подкрепяме“.

При така сложилата се ситуация, спокойното приемане на бюджета в НСТС е само „затишие пред буря“. Липсата на открит конфликт днес не означава консенсус, а временно примирие, при което и трите страни (държава, бизнес, синдикати) просто пренасочват силите си към следващите фази на битката.

Реалните последици от приетия бюджет в краткосрочен и средносрочен план ще даде възможност на политическите партии ще използват липсата на категорично „против“ от страна на синдикатите и бизнеса като легитимация да гласуват финансовата рамка в този ѝ вид, за да избегнат обвинения, че блокират парите за здраве.

Задържането на статуквото във финансирането означава, че системните проблеми в секторите извънболнична помощ и превенция ще се задълбочат. Понеже въпросът с Колективния трудов договор и ниските начални заплати на медицинските сестри и младите лекари отново бе отложен, отливът на кадри от общинските и държавните болници към частния сектор или чужбина ще продължи с бързи темпове.

Пациентът ще плаща все повече от джоба си, защото липсата на реформи и по-строг дигитален контрол върху болничните разходи ще доведат до бързо изчерпване на заложените средства. В резултат на това доплащането от страна на пациентите (за консумативи, избори на екип и лекарства) ще нарасне, което ще увеличи социалното напрежение до края на годината.

Тъй като този бюджет е разчетен „на магия“ за къс период от време, в края на есента НЗОК вероятно ще се изправи пред реален дефицит. Това ще принуди следващото правителство да търси спешна актуализация на средствата или да прехвърля дългове към следващата финансова година.

Предстои ли челен сблъсък при следващия бюджет? Да!

Истинският „боксов мач“ между социалните партньори се отлага за изготвянето на следващия бюджет. Тогава бизнесът няма да отстъпи от искането за обвързване на парите с качество, а синдикатите ще поставят ултиматуми за радикално вдигане на възнагражденията, което може да доведе до реални ефективни протести в здравеопазването.

Петър Димитров