Защо случаят „Мокрен“ накара МЗ да смени правилата за спешните хеликоптери?

Министерството на здравеопазването обмисля промени и усъвършенстване на правилата за използване на въздушната спешна помощ, така че хеликоптерите да бъдат изпращани все по-често директно на мястото на тежки инциденти. Това заяви пред Нова телевизия зам.-министърът на здравеопазването Ивиан Бенишев във връзка с катастрофата на магистрала „Тракия“ от преди няколко дни, след която планински спасител заяви, че регламентът за въздушната спешна помощ трябва да бъде променен.

Сегашните правила за въздушната спешна помощ (HEMS) в България са проектирани твърде бюрократично и предпазливо, което ги прави неефективни при тежки инциденти на пътя. Към момента близо 80% от мисиите са за превозване на пациенти между болници (вторични мисии), вместо хеликоптерите да летят директно към местата на катастрофи, където всяка минута е от решаващо значение за спасяването на човешки живот („златният час“). Общественият натиск след инцидента на магистрала „Тракия“ и критиките от спасителните служби ясно показаха, че тромавите процедури по съгласуване и одобрение лишават пострадалите от бърза помощ на терен.

Промяната на правилата се налага, за да се съкрати времето за реакция, да се даде повече автономност на наземните екипи при повикване на въздушна линейка и да се премине към масово практикуване на първични мисии директно на мястото на произшествието.

„Има медицински стандарт, според който първо пристига наземната линейка, тя прави преценка и едва тогава чрез телефон 112 се задейства Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха. Това важи за всички случаи, дори когато инцидентът е на трудно достъпно място. От наша гледна точка този стандарт трябва да бъде променен“, заяви Красимир Стоянов. 

Заместник-министърът подчерта, че въздушната помощ може да бъде активирана както чрез телефон 112, така и по искане на наземните екипи на Спешна помощ. Той уточни, че при сериозни инциденти наземните линейки и хеликоптерите могат да бъдат задействани едновременно. „Това не са две отделни системи, които се конкурират. Те работят съвместно и паралелно“, обясни Бенишев.

По повод катастрофата на автомагистрала „Тракия“, при която въздушната линейка не беше използвана, той обясни, че първоначално е имало готовност за излитане, но впоследствие е постъпила информация за разлив на гориво и необходимост мястото първо да бъде обезопасено.

„На 17-ата минута хеликоптерът вече е бил готов за излитане с включени двигатели, но междувременно е получена информация, че пострадалите вече са транспортирани от наземните екипи“, уточни заместник-министърът.

Зам.-министър Бенишев коментира случая от вчера край село Мокрен, при който за първи път въздушна линейка беше използвана при тежка катастрофа на пътя, а не за транспорт между лечебни заведения или за труднодостъпни райони.

По думите му активирането на въздушната спешна помощ не зависи от административно решение на Министерството на здравеопазването, а от медицински екип в Координационния център на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха.

„Решението се взема от лекари след професионална оценка на ситуацията, медицинските критерии и възможностите за безопасно изпълнение на полета“, обясни той.

Според него системата на въздушната спешна помощ все още се развива и натрупва опит. В момента около 20% от всички мисии са т.нар. първични мисии – директно до мястото на инцидента, а останалите са вторични транспорти между лечебни заведения.

„Нашата амбиция е до края на годината първичните мисии да станат значително повече и това да се превърне в обичайна практика“, подчерта Бенишев.

Той съобщи още, че в Министерството на здравеопазването работи постоянна експертна група, която анализира всяка мисия на въздушната помощ и при необходимост ще предлага промени в нормативната уредба.

„Практиката ни показва какво трябва да подобряваме. Ако е необходимо, всички регламенти могат да бъдат променени, така че системата да работи по-ефективно“, заяви той.

По думите на заместник-министъра с доставката на последния от планираните медицински хеликоптери системата ще може да разгърне пълния си капацитет и да осигурява по-бърза реакция при тежки инциденти в цялата страна.

„Времето е решаващо. Стремим се максимално бързо да се доближим до утвърдените европейски практики в тази област“, заключи Ивиан Бенишев.