Контрол или лишаване: Спасиха ли ни електронните рецепти, или ни оставиха без лечение?

Употребата на антибиотици в България намалява през последните години благодарение на по-строгия контрол при предписването на лекарства, въвеждането на електронните рецепти и по-високата информираност на пациентите и медицинските специалисти. Това коментира Николина Митева, клиничен магистър-фармацевт, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Антимикробната резистентност продължава да бъде една от най-сериозните заплахи за общественото здраве и изисква съчетание от добра диагностика, здравна грамотност и рационално лечение.

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на употребата на антибиотици в България. Страната следва националните и европейските политики за рационална употреба, като сред основните фактори за намаляване на употребата на антибиотици са по-строгият контрол при отпускането им, електронните рецепти и повишената информираност. По думите на Митева обаче фокусът не трябва да бъде единствено върху по-ниската употреба, а върху правилното лечение. 

„Трябва да подчертаем – не е важно просто да пием по-малко антибиотици, важното е да се пият правилно, когато трябва, в съответствие с медицинските препоръки“, каза Митева.

Тя допълни, че националната програма за действие срещу антимикробната резистентност е в съответствие с европейските политики, които обхващат проблемите както в хуманната медицина, така и във ветеринарната, така и в околната среда, и ги прилага чрез мерки за мониторинг, контрол и ограничаване на антибиотичната употреба.

Ограничаването на антибиотичната употреба не означава пациентите да останат без лечение, а лекарствата да се прилагат само при необходимост и според оказаните терапевтични ръководства. Тя подчерта, че самолечението, приемът на антибиотици при вирусни инфекции и прекъсването на терапията при първо подобрение остават сред основните грешки. Здравната система от своя страна трябва да инвестира в по-бърза диагностика, програми за антибиотичен контрол и повишаване на здравната грамотност сред народа.

„През 2021 година България беше на първо място по употреба на антибиотици в Европейския съюз. След въвеждането на електронната рецепта през 2024 година тя отива на седмо място“, посочи Митева.

Антимикробната резистентност води до по-дълъг болничен престой, необходимост от по-скъпи терапии и допълнително натоварване върху здравната система, каза гостът. По думите ѝ повишаването на здравната грамотност остава ключово, тъй като много пациенти все още вярват, че антибиотиците действат при вирусни инфекции или прекъсват лечението си преждевременно. 

„Антибиотичната резистентност прави лечението по-трудно и по-скъпо. Пациентите остават по-дълго време в болница, налага се да им се прилагат по-скъпи и по-токсични лекарства. Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи за общественото здраве в световен мащаб“, подчерта Митева.

Изкуственият интелект не може да замени лекарската преценка могат да подпомагат анализа на големи масиви от данни и разработването на нови решения, но не могат да заменят клиничната оценка на лекаря, смята Митева. Според нея алгоритмите не могат да извършат микробиологично изследване или антибиограма, а технологиите като CRISPR все още са на етап клинични изпитвания. По думите ѝ подобен пробив би променил изцяло начина, по който медицината се справя с антимикробната резистентност.

„Изкуственият интелект може да помогне, като обобщава големи бази от данни, но крайната преценка трябва да остане за лекаря, който познава своя пациент и има фактори, които машината не може да оцени“, заяви Митева.