Изкуственият интелект – партньорство или замяна?

Изкуственият интелект (AI) вече не е концепция от бъдещето, а работещ инструмент в съвременната медицина и фармация. На фона на сериозен дефицит на медицински кадри и нарастваща нужда от бързи решения, технологиите се превръщат в най-важния съюзник на лекари и учени. Дигитализацията у нас бележи скок, който променя из основи диагностиката, лечението и откриването на нови лекарства. Това са изводите, които се налагат от след анализа на резултатите на официалния проект „Визия за внедряване на изкуствения интелект в здравеопазването“ на Министерство на здравеопазването и експертни анализи от Astellas Pharma за ролята на технологиите в диагностиката.

Фармацевтичната индустрия и клиничната практика преминават през безпрецедентна дигитална трансформация.

Това, което ИИ дава на фармацевтите и лекарите е ускорен лекарствен синтез. Традиционното откриване на нова лекарствена молекула отнема между 10 и 12 години. Водещи фармацевтични експерти отчитат, че чрез AI алгоритми този процес вече се съкращава наполовина, спестявайки милиарди долари за изследвания.

На ИИ се гледа и като на решение за кадровата криза. В България липсата на специалисти (особено рентгенолози и патолози в по-малките населени места) е критична. AI системите помагат за триаж – те сканират хиляди образни изследвания за секунди и привличат вниманието на лекаря към най-рисковите пациенти.

Навлизането на ИИ у нас засега се изразява в това, че нпкои болници вече внедряват софтуер със смесена реалност и AI за 3D визуализация при онкологични операции. Пример за това е новата дигитална платформа, внедрена от родни специалисти за борба с рака на гърдата, която помага на хирурзите да оперират с милиметрова точност, запазвайки максимално здравата тъкан.

Сред лечебните заведения, които са готови да споделят опита си са УМБАЛ „Софиямед“ (София), която използва съвременни софтуерни решения с ИИ в сектора по лъчелечение. Алгоритмите асистират на лекарите за максимално прецизно таргетиране на туморните зони, като гарантират близо 100% точност и предпазват околните здрави тъкани.
МБАЛ „Рахила Ангелова“ (Перник) внедри специализиран ИИ софтуер в своето отделение по образна диагностика. Технологията помага на рентгенолозите при анализирането на снимки, като бързо улавя микроструктурни аномалии и патологични изменения, намалявайки риска от лекарски пропуск при голямо натоварване.
Медицински център „Здравето“ (София) е първото лечебно заведение на Балканите, което внедри платформата qXR на Qure.AI за умна рентгенография на гръден кош. Болницата интегрира и AI-базирана система за подобряване на мамографската диагностика – Breast-SlimView®. Изкуственият интелект улеснява прецизния анализ за кисти и тумори в ранен стадий.

Терминът „изкуствен интелект“ е въведен от американския учен Джон Маккарти през 1955 г. Той официално го формулира и представя пред научната общност през лятото на 1956 г. по време на историческата конференция в Дартмутския колеж в САЩ. В наше време терминът „изкуствен интелект“ (AI) често се използва, както правилно, така и неправилно, за широк набор от програми и приложения. Обикновено се употребява за разграничаване на „обикновеното“ програмиране от тип програмиране, което се учи, докато взаимодейства. На теория програмите и приложенията, базирани на изкуствен интелект, приличат повече на човек от обикновените програми и приложения, базирани на алгоритми. Списанието Business Horizons определя изкуствения интелект (AI) като „способността на система да интерпретира правилно външни данни, да се учи от такива данни и да използва тези научени знания за постигане на конкретни цели и задачи чрез гъвкава адаптация.“ Изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми, измерване и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи с цел тяхното подобряване. Изкуственият интелект в този момент не е никак близо до нивото, прогнозирано от научната фантастика. Нито един робот или програма не може да използва AI, за да премине теста на Тюринг, при който човек взаимодейства дистанционно с двама събеседници – компютър и друг човек; на основание на отговорите на въпросите, тестовият субект е длъжен да определи с кого разговаря – с машина (изкуствен интелект/компютърна програма) или с жив човек; задачата на компютърната програма е да въведе човека в заблуда, карайки го по този начин да направи грешен избор, ако човек не може да различи дали говори с човек или машина, машината проявява интелигентно поведение. Според публикацията Spectrum News форма на изкуствен интелект (AI), наречена „задълбочено обучение“ (deep learning), понякога е по-способна от човека да забелязва модели на поведение.

Като плюсове на AI се изтъква по-бързата диагностика. Алгоритмите за машинно обучение анализират рентгенови снимки, ЯМР и скенер с точност, която често надвишава човешката при откриване на ранни форми на рак. В България това вече е реалност благодарение на платформи като Bulgarian AI Medical Assistant, които успешно класифицират белодробни петна и туморни образувания.

Персонализирана медицина също е „приоритет“ AI, който може да обработи генетичния код на пациента, неговата история на заболяванията и текущи показатели, за да изработи терапия, създадена специално за него. В онкологичните центрове у нас умни системи помагат за избора на най-ефективния химиотерапевтичен коктейл спрямо ДНК профила на тумора.

Автоматизация на рутината, освобождава лекарите от тежката административна работа (попълване на досиета, кодиране на рецепти). „Дигитализацията чрез AI ни връща обратно при пациента, като ни спестява часове писане на хартии и електронни отчети“, споделя в свой анализ български ендокринолог.

Рискове и предизвикателства, които ИИ крие са свързани преди всичко е липса на емпатия и контекст, тъй като не притежава емоционална интелигентност. Той работи със сухи данни и не може да замести човешкия подход при съобщаване на тежка диагноза.

Проблеми с „черната кутия„, когато алгоритъмът дава правилно решение, но лекарите не могат да проследят логическия път, по който AI е стигнал до него. Това създава несигурност у родните медици.

Юридическа отговорност: Кой носи вина, ако изкуственият интелект сгреши диагнозата – софтуерният инженер, болницата или лекарят, който се е доверил на машината? Законът в България все още няма ясен отговор и липсва дефинирана правна рамка.

Защита на личните данни, като се знае, че медицинската информация е изключително чувствителна. Сливането на пациентските досиета в Националната здравноинформационна система (НЗИС) и интеграцията на AI алгоритми правят масивите от данни постоянна мишена за кибератаки у нас.

Заключението? AI няма да замени лекарите. Медицинската общност у нас е категорична: лекарите, които използват AI, ще заменят тези, които не го използват. Технологията е мощен микроскоп, а не алтернатива на човешкия ум. Успехът на дигитализацията в България ще зависи от правилната регулация и готовността на държавата да инвестира в обучението на кадрите за работа с тези системи.

Петър Димитров