Диагноза без лечение: Къде се препънаха амбициите на д-р Меджидиев
Изслушването на д-р Асен Меджидиев пред парламентарната здравна комисия за поста подуправител на НЗОК се превърна в централно събитие, което медиите и анализаторите разглеждат като тест за това дали държавният фонд ще премине към реални реформи, или просто ще смени политическата си фасада.
Като единствен кандидат, издигнат от „Прогресивна България“ след внезапните оставки на досегашното ръководство, бившият служебен здравен министър представи амбициозна платформа. Неговите заявки обаче предизвикаха както сериозно одобрение за предложените практически мерки, така и остри политически и структурни критики.
Изслушването на д-р Асен Меджидиев пред парламентарната здравна комисия за поста подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе оценено добре изиграна, но незавършена пиеса. Бившият служебен здравен министър демонстрира завидна диагноза на системните проблеми, но това не му помогна да „подпише рецептата“ за най-тежката болест на българското здравеопазване – рекордното доплащане от джоба на пациента. Тук амбициозният мениджър направи крачка назад.
Скептицизмът обаче избухна с пълна сила, когато депутатите отвориха голямата рана: провежданото в момента рекордно доплащане от пациентите. България продължава да държи срамното първенство в Европейския съюз, където гражданите покриват близо 40% от разходите за здраве директно от джоба си (основно за лекарства, медицински консумативи и избор на екип).
Запитан как НЗОК ще спре този рекет над болните, д-р Меджидиев избра пътя на тактическото отстъпление. Думите му, че „не той е човекът, който може да реши този проблем“ и прехвърлянето на топката към Министерството на здравеопазването, прозвучаха дезертьорски.
Как може да управляваш фонд с бюджет над 5.2 милиарда евро и да твърдиш, че финансовият натиск върху осигурените лица не е твоя пряка отговорност [ime.bg]? Ако Касата просто ще продължи да администрира дефицити и да свива рамене пред болничните каси, защо ни е „нов и дигитален“ мениджмънт?
Заявката за обвързване на плащанията към болниците с качествени индикатори (престой, повторни хоспитализации) е единственият начин да се спре източването на Касата чрез фиктивни „клинични пътеки“.
Опасенията са, че кандидатурата на Меджидиев е просто „подмяна на фасадата“, тъй като той е работил в близко сътрудничество с досегашното ръководство в оставка, скептиците виждат в него фигура, издигната да умиротвори духовете, но да запази непокътнати старите схеми на разпределение на парите
Експертите и браншовите организации (като Българския лекарски съюз) оценяват положително факта, че д-р Меджидиев е медик от кариерата с административен опит. Основните точки, които получиха одобрение в медийните коментари, са:
- Преминаване от „количество“ към „качество“: Най-силно аргументираната заявка на Меджидиев е обвързването на плащанията към болниците с качествени индикатори (престой, рехоспитализации, анкети за удовлетвореност на пациентите). Здравните анализатори подчертават, че това е единственият начин да се спре източването на Касата чрез фиктивни хоспитализации.
- Остойностяване на медицинския труд: Идеята лекарският и сестринският труд да се заложат директно в цената на клиничните пътеки (вместо да зависят от субективно разпределяно допълнително материално стимулиране) се приема като ключова стъпка за задържане на кадри в страната.
- Промяна в модела на контрол: Планът му да включи лекари от бордовете по специалности в проверките на НЗОК се смята за прагматичен ход. Така контролът няма да бъде просто формално-документален, а ще проверява дали дадена медицинска дейност реално е извършена и дали е била необходима.
- Защита на детското здравеопазване: Изразената от него твърда позиция, че за децата не трябва да има никакво доплащане в системата, съвпада напълно с обществените очаквания.
Обещания на килограм: Може ли д-р Меджидиев да сбъдне здравните ни приказки?
Критики, скептицизъм и политически отзвук
Въпреки експертните аргументи „ЗА“, изслушването в парламента породи и сериозни резерви, изразени основно от политическата опозиция и независими икономисти:
Обвързаности и „Промяна на фасадата“ – Най-острата критика дойде от представителите на „Демократична България“. Представители на коалицията, цитирани от официалния сайт на „Да, България“, призоваха за оттегляне на кандидатурата с аргумента, че д-р Меджидиев е бил началник в МЗ на досегашния подуправител в оставка проф. Момчил Мавров. Според тях това назначение е знак за „замяна на едно лице от фасадата с друго“, което гарантира запазването на старите сенчести схеми в разпределението на милиардния бюджет на Касата.
Пропускът „Пациент“ – така някои депутати и членове на здравната комисия (Катя Панева от ДБ) отбелязаха критично, че в представената 15-минутна концепция фокусът е паднал твърде много върху мениджмънта на лечебните заведения и софтуерния контрол, но пациентът и неговите реални денонощни проблеми са останали на заден план.
Според други, казаното от Междидиев не е нищо повече от и.нституционално бягство от отговорност. Критиците обърнаха внимание на факта, че по отношение на най-болезнения въпрос за пациентите – рекордното доплащане от джоба в болниците – д-р Меджидиев направи крачка назад по време на изслушването. Той заяви, че „не е той човекът, който може да реши този проблем“, прехвърляйки отговорността към съвместни бъдещи действия с Министерството на здравеопазването. За икономическите анализатори това е сигнал, че НЗОК ще продължи да администрира дефицити, вместо да ги атакува оперативно.
Д-р Дечо Дечев, бивш управител на НЗОК, се обяви срещи корпоративните интереси в зр=дравеопазването и заяви, че: „Без ефективен контрол наливането на още пари е безумие. Частните болници овладяха здравеопазването, а с кадрите на новата власт схемите остават. Без ефективен контрол наливането на още пари в здравната система е безумие.“
Според д-р Дечев Касата разполага с напълно достатъчно пари (над 5.2 млрд. евро), но те потъват през фиктивно отчетени дейности, изкуствено завишени обеми от болниците и нереално високи цени на медицинските консумативи.
„Изслушването показа, че д-р Асен Меджидиев притежава точна диагностика за „болестите“ на НЗОК (липса на качествен контрол, хартиена бюрокрация, неостойностен труд)“, коментира адв. д-р Мария Петрова. Тя сподели още, че е скептично настроена за това дали като подуправител в рамките на сегашната политическа конюнктура той ще има реалната власт и свобода да извърши тези радикални промени, или обещаната от него „пълна ревизия на досегашното ръководство“ ще потъне в поредния институционален компромис.
