Парадоксът на българската въздушна помощ: Хеликоптери пред доставка, бази пред пазарна и финансова блокада

Изграждането на наземната инфраструктура за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) в България се натъква на сериозни трудности. Към момента са сключени договори за изграждането на общо пет оперативни бази в страната, докато процедурата за базата в Пловдив е изцяло прекратена. Това стана ясно от официален писмен отговор на министър на здравеопазването Катя Ивкова на въпрос от народния представител Катя Панева относно причините за забавянето на проекта.

Докато придобиването на летателните апарати върви по график, създаването на шестте първоначално планирани оперативни бази среща значителни трудности. Министерството на здравеопазването е успяло да подпише договори за изпълнение за пет от предвидените локации. Това са: София, Сливен, Долна Митрополия, Село Габровница (община Монтана), Село Буховци (община Търговище).

Тези обекти трябва да осигурят нужното географско покритие на страната, за да може медицинските хеликоптери да достигат бързо до пострадали в критично състояние.

Провалът в Пловдив: Липса на икономическа целесъобразност

Големият препъникамък в мрежата се оказва планираната база в Пловдив. За нея договор не е сключен, а обществената поръчка е официално прекратена.

Причината за това е последователен отказ от страна на строителните компании:

Първият класиран кандидат е отказал да подпише договора, а вторият класиран кандидат е отклонил предложението.

Официалният мотив и на двете дружества е бил „липса на икономическа целесъобразност“. Това подсказва, че заложените от държавата бюджети са се оказали твърде ниски на фона на реалните пазарни цени и разходи за материали и труд.

Допълнителни усложнения възникват и около базата в София. Тъй като първоначално определеният терен не е отговарял на изискванията за хангар и нужните помещения за персонала, през април 2026 г. Министерският съвет предоставя нов имот в столичния квартал Враждебна.

Относно общото забавяне на строителството, Министерството пояснява, че то се дължи на административни фактори, по-конкретно необходимостта от „провеждането на множество продължителни градоустройствени и съгласувателни процедури, които са част от процеса по издаване на разрешения за строеж“. Към момента само за базата в Сливен има издадено разрешение за строеж, а останалите (без София) са на етап чакане на такова след оценка на проектите.

Забавянето на инфраструктурата поставя под въпрос ефективното функциониране на въздушната линейка в България. Докато страната очаква доставката на предвидените въздушни машини, липсата на готови хангари и писти изисква от здравното министерство бързи алтернативни решения, за да не се стигне до ситуация, в която имаме модерни хеликоптери, но няма къде те да бъдат базирани и обслужвани.

Първият етап от осигуряването на въздушните линейки, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., е приключил успешно с доставката на един хеликоптер през 2023 г., като по този проект не е отчетено забавяне.

Основната част от програмата се реализира чрез Инвестиция С12.14 от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), която предвижда доставката на още седем хеликоптера. Според официалните данни на Министерството на здравеопазването „в изпълнение на инвестицията до момента са доставени пет хеликоптера, за които е извършено плащане в пълен размер към производителя.“ Шестият хеликоптер е пристигнал в България на 17 юни 2026 г., а доставката на последния, седми медицински хеликоптер се очаква да бъде осъществена до края на месец юни 2026 г.

Към момента държавата преосмисля цялостната си стратегия, като „се изготвя анализ на наличните имоти с цел оптимизиране на финансовите разходи, повишаване ефективността на покритието на територията на страната, оценка на наличната инфраструктура и обезпечаване на необходимия персонал“.