Тихият враг: Ракът на дебелото черво не боли, докато не стане твърде късно
Българинът все още избягва профилактиката, а това е от изключително значение, най-вече за карцинома на дебелото черво. Това заяви в студиото на “Денят започва” доц. Александър Кацаров, дм – началник на Първо отделение на Клиника по Гастроентерология на ВМА.
“Има заложени скринингови програми в ЕС, които са вече повече от 30 години. В България все още прохождаме. Ще направим такава скринингова програма в близкото бъдеще. Българското дружество по гастро-ентерология работи по този проблем. Идеята е, че след 45 години трябва задължителна профилактика. Гръбнакът на тази профилактика е тестът за окултно кървене, който се прилага, и ако то е положителен, пациентът трябва да потърси гастро-ентерологична помощ”, поясни доц. Кацаров.
По думите му онкологичните заболявания при млади хора са зачестили значително:
“Затова и годините за профилактика намалях от 50 на 45. Преди беше стартиране на 50 годишна възраст, тогава се изпараща теста от общо практикуващия лекар, и вече ако той е положителен пациент, се извиква за колоноскопия – такъв е моделът в Европа. Сега вече тази граница се свали на 45 години, точно поради тази причина, защото много млади хора имат онкологични заболявания и това е основен проблем.”
Причините за тревожната тендецния основно са начинът на живот, вредните навици, алкохолът, тюнопушенето, изреди доц. Кацаров и допълни:
“Това са абсолютните стандартни неща – вредните храни, които консумираме, фактори на околната среда, но като цяло основно е това. Не е много ясно, за съжаление, все още.”
Задължително е, когато има роднина от първа линия с злокачествено заболяване – карцином на дебело черво, профилактиката трябва да започне дори по-рано от 40 годишна възраст, категоричен беше той.
“Идеята на профилактика е, че такива полипи, които са дори ранен карцином, когато се отстранят и резекционната линия, т.е. отрежат се начисто, това приключва и води само до проследяване, не се стига до тежка оперативна интервенция, не се стига до последваща химиотерапия, не се стига до натоварване финансово на здравната система. Това е всъщност основното и най-ценно нещо на профилактиката, че ние можем да лекуваме пациентите, които да останат трайно работоспособни, с мини-инвазивни методи, без да се отваря корема”, обясни доц. Кацаров.
Той отбеляза, че идеята на медицината в световен мащтаб е мини-инвазивност:
“Ако може да не се извършват тежки оперативни интервенции с отваряне на коремната кухина. Идеята е с нашата апаратура да се извършват мини-инвазивни операции, да се отстраняват тези тумори и пациентите максимално щадящо да се приберат вкъщи. Така че това са новите инновации. Разбира се, и изкуственият интелект много навлиза и много помага.”
На 26 и 27 юни в НДК ще се проведе симпозиум по гастро-интестинална ендоскопия “Булендо”.
“Това е един форум, едно ендоскопско училище, което се провежда вече за шести път от 2000 година насам. То е по модела на всички европейски училища, които се правят всяка година регулярно в Рим, в Брюксел, в Дюселдорф. Така че ние – София, е наравно с тях, с европейския елит. Тази година ще дойдат световно известни специалисти, които работят с тези модерни практики. Ценното ще е, че ние ще работим заедно с тях. Те няма просто да четат лекция, ще бъдат в операционните на ВМА и операциите ще се предават на живо към зала 3 на НДК, където ще са нашите гости. Очакваме над 400 човека – български гастроентеролози и от съседните държави”, разказа доц. Кацаров.
Той акцентира, че “Булендо” се осъществява благодарение на това, че “българската гастроентерологична общност е абсолютно обединена и това се прави за всички български гастроентеролози”.
