Задържането на младите лекари: Реални реформи или поредни бюджетни палиативи?

Дефицитът на човешки ресурси, ниските нива на базово възнаграждение и липсата на системна предвидимост при специализация остават водещите структурни проблеми в сектора на българското здравеопазване. Решаването на тази кадрова криза бе дебатирано на официална среща между служебния министър на здравеопазването д-р Катя Ивкова и Инициативния комитет „Бъдеще в България“. Проектираните промени в Наредбата за придобиване на специалност очертават сериозни регулаторни трансформации, но паралелно с това финансовите дисбаланси в сектора продължават да генерират напрежение.

Министерството на здравеопазването предлага три основни стратегически направления за оптимизация на следдипломното обучение:

1. Дигитализация на отчетността: Въвеждане на електронна книжка за специализантите и изграждане на нов централизиран регистър в Единния портал за специализанти. Тази мярка цели редукция на административната тежест и повишаване на интегритета на данните.
2. Унификация на критериите за оценка: Обсъжда се модел за въвеждане на Единен държавен изпит за специалност, базиран на добри европейски практики и стандартизирани изпитни процедури.
3. Мониторинг на качеството: Засилване на институционалния контрол по отношение на изпълнението на обучителните програми от страна на акредитираните лечебни заведения с цел превенция на използването на специализанти за неспецифични административни дейности.

Големият препъникамък обаче остава финансовото обезпечаване – 1600 лева срещу европейски стандарти. Към момента средното възнаграждение на един специализант у нас е обидно ниско – около 1600 лева. Това принуждава стотици завършили медици да търсят реализация зад граница веднага след дипломирането си.

Основните финансови искания на протестиращите млади лекари и специалисти по здравни грижи включват:

• Обвързване със средната заплата: Стартово възнаграждение за специализантите в размер на минимум 150% от средната работна заплата за страната.
• Адекватно заплащане на нощния труд и допълнителните квалификации.
• Достойни заплати за медицинските сестри и акушерки: Които настояват за начална брутна заплата от 150% от средната за страната (което по актуални данни възлиза на около 3665 лв. бруто).

Исканията на професионалните асоциации и синдикалните организации в сектора включват:

• Индексация на базовата ставка: Обвързване на минималното възнаграждение за специализанти с коефициент от 150% спрямо средната работна заплата (СРЗ) за страната.
• Ревизия на допълнителните плащания: Повишаване на тарифите за нощен труд и въвеждане на финансови стимули за допълнителна квалификация.
• Финансова устойчивост при здравните грижи: Специалистите по здравни грижи (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори) настояват за стартови брутни заплати в размер на 150% от СРЗ, което въз основа на статистическите данни възлиза на около 3665 лв.

Бюджетни алтернативи за фискалната 2026 година – макроикономическата рамка за 2026 г. претърпя сериозни корекции. Първоначално заложените в проектобюджета на кабинета „Желязков“ 260 милиона евро за повишаване на лекарските възнаграждения бяха редуцирани. В текущия вариант на план-сметката в бюджета на Министерството на здравеопазването са заложени 30 милиона лева, предназначени за целева програма за подкрепа на младите лекари.

Следователно, докато административните мерки за дигитализация и контрол получават принципно одобрение, капацитетът на заложения финансов ресурс остава ограничен. Ефективното задържане на младите медицински кадри изисква дългосрочна фискална стратегия, която да преодолее системното недофинансиране и да осигури конкурентни условия за професионално развитие.

Петър Димитров