Вирусът на Ебола оцелява с години в мозъка и спермата след оздравяване и може да удари отново

Вирусът на Ебола може да оцелее с месеци или години в мозъка и спермата на преболедували пациенти, показват нови изследвания, публикувани в Nature Microbiology. Проучването разкрива, че патогенът се крие в имунно-привилегировани зони, причинявайки хронични възпаления и висок риск от рецидив или нови огнища.

Вирусът Ебола може да остане незабелязан в нервната система на преболедували пациенти. Той може да се реактивира месеци или дори години след възстановяването, пораждайки нови огнища.

Ебола е една от най-смъртоносните болести, като достига до 90% смъртност. Досегашните епидемии са отнели живота на над 28 000 души. Учени отдавна подозират, че вирусът може да се крие в части от тялото, където имунната система е ограничена, за да предпази уязвими тъкани. Нови данни от лабораторно отгледани мини-мозъци потвърждават тази теория. Вирусът може да се настани в мозъчната тъкан, извън обсега на имунните клетки.

Това е така, защото тестисите – източникът на сперма – и централната нервна система се считат за „имунно привилегировани“, което означава, че имунната система реагира по отслабен и контролиран начин в тези области, за да защити чувствителната тъкан. В резултат на това тя невинаги може да елиминира вируса напълно.

„Това наблюдение е в съответствие с факта, че някои оцелели от Ебола развиват възпаление на очите, менингите (мозъчните обвивки) или мозъка месеци след инфекцията“, обяснява Сезар Муньос-Фонтела, един от авторите на изследването. Учените също така потвърждават съществуването на мутирала, по-слаба, но дълготрайна форма на вируса в организма. Открити са дефектни вирусни геноми в късните етапи на лабораторни мозъчни модели с персистираща инфекция.

„Много от тези мутации са били предполагани като намаляващи или предотвратяващи вирусната репликация при естествени инфекции“, посочва Густаво Паласиос, друг автор. Екипът се надява да проведе допълнителни проучвания, за да установи дали тези мутации водят до персистиране на вируса при хора.

„Важни са по-нататъшни изследвания за дългосрочните взаимодействия между вируса и гостоприемника, както и задълбочаване на разбирането ни за механизмите на персистиране на филовирусите“, добавя Паласиос.

Изследването се появява на фона на продължаваща епидемия от Ебола в Африка, с близо 200 смъртни случая и стотици докладвани случаи в Демократична република Конго (ДРК), както и нарастващ брой случаи, идентифицирани отвъд границата в Уганда.

За да научат повече, изследователите са програмирали човешки стволови клетки да се развият в така наречените мозъчни органоиди, сферични мозъчноподобни структури, състоящи се от клетки на централната нервна система.

Вирусът ебола е заразил множество клетъчни типове в мозъчните органоиди и е могъл да се репликира до 120 дни, откриват те.

Вирусът е успял да се разпространи в мозъчните органоиди по два начина: директно от заразена клетка към съседна клетка и чрез пъпкуване от клетката гостоприемник, което е класическият начин на разпространение на вируса.

„Тези мозъчни органоиди ни позволяват да изследваме подробно механизмите, които вирусът Ебола и други филовируси използват, за да се задържат в централната нервна система на човека“, каза в изявление ръководителят на изследването Лина Видерспик от Института по микробиология на Бундесвера в Мюнхен.

„Чрез експерименти в тази модулна система можем да получим прозрения, които ни помагат да подобрим разбирането си за дългосрочните ефекти от персистирането, като тежкото и понякога фатално възпаление, наблюдавано при оцелелите от вируса Ебола с менингоенцефалит“, допълва ученият.

Значението на Ебола се простира далеч отвъд клиничните аспекти, тъй като заболяването нанася тежки социални и икономически последици в засегнатите региони. Превенцията разчита на строги санитарни мерки, ранно изолиране на заразените, проследяване на контактите и безопасно погребване на починалите. Международната общност, водена от Световната здравна организация, продължава усилията за наблюдение и готовност за реакция при бъдещи епидемии, подчертавайки необходимостта от укрепване на здравните системи в развиващите се страни.

Изучавайки заразените органоиди, изследователите откриха геномни мутации, които може да помагат на вируса да се крие незабелязано, включително някои мутации, които не са били описани преди това при оцелелите от Ебола.

Те призоваха за по-нататъшни проучвания, особено върху по-слабо разбрани щамове като вируса Бундибугио, причиняващ настоящата епидемия в Африка.