В капана на системата: Защо държавните милиони за палиативни грижи така и не стигат до хосписите?

Министерството на здравеопазването (МЗ) започва цялостна реформа в сектора на палиативните грижи и дългосрочното лечение в България. Основната цел на подготвяните нормативни промени е създаването на нов медицински стандарт, който да гарантира качество и по-добра организация на услугите за застаряващото население в страната. Това става ясно от писмен отговор на министъра на здравеопазването Катя Ивкова относно визията на ведомството за развитието на палиативните грижи през 2026-2027 г., цитиран от БГНЕС.

Промените идват в отговор на сериозен парадокс в сектора – държавното финансиране расте, но палиативни грижи по Здравна каса реално се извършват само в болниците, докато хосписите остават извън системата.

Нов медицински стандарт за терминално болните

Мерките за развитие на сектора предвиждат утвърждаването на изцяло нов Правилник за устройството и дейността на хосписите, както и официален медицински стандарт „Палиативни грижи“. Промените се подготвят от специална експертна работна група, създадена в МЗ.

Новият стандарт ще въведе строги и ясни изисквания за:

• Инфраструктурата и структурата на специализираните звена.
• Квалификацията на медицинския персонал и болногледачите.
• Дейностите по облекчаване на болката и психоемоционалната подкрепа за пациентите в терминален стадий и техните семейства.

Към момента Здравната каса финансира палиативни грижи предимно за онкологично болни пациенти в края на жизнения им път.

Финансовият парадокс: Милиони за болници, нула за хосписи

Статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разкрива дълбок структурен проблем. За периода 2025–2026 г. договори за палиативни грижи по клинична пътека имат сключени 28 болници, но нито един хоспис в страната.

Финансовите потоци показват сериозен ръст:

• През 2025 г. са отчетени 18 650 леглодни на обща стойност 3,93 млн. лв..
• Само за първото тримесечие на 2026 г. разходите вече възлизат на над 505 хил. евро за проведени 4691 леглодни.

Държавата последователно вдига цените на клиничните пътеки. За сравнение, през 2023 г. Касата е плащала по едва 162 лв. на леглоден. До 2025 г. осигуреният обем леглодни е скочил трикратно, а цената им е повишена с 30%.

Защо лечебните заведения бягат от палиативните грижи?

Въпреки финансовите стимули и повишеното заплащане, МЗ отчита, че броят на лечебните заведения, които искат да сключат договор с НЗОК за тези услуги, не нараства. Причината се крие в остарялата нормативна уредба, която поставя тежки административни и организационни бариери пред хосписите и болниците.

Бързото застаряване на населението и растящият брой хора с тежки хронични заболявания правят промяната неотложна. Новите правила трябва да превърнат палиативните грижи в достъпна медицинска услуга, която да гарантира достоен завършек на човешкия живот, извън настоящата силно ограничена и неефективна рамка.

В европейската практика финансирането на палиативни грижи е организирано така, че услугата да следва нуждите на пациента, а не просто да запълва болнични легла. Основната разлика с България е, че в Европа палиативните грижи са интегрирани и мултиканални, което позволява на хосписите и мобилните екипи да получават стабилно публично финансиране.

А какви са основните модели и практики, прилагани в Европейския съюз?

1. Моделът на споделеното финансиране (Германия)

В Германия палиативните грижи се финансират паралелно от две каси – Здравната каса (за лекарските дейности и медикаментите) и Касата за дългосрочни грижи (за сестринските дейности и ежедневния патронаж).

• Покритие: Задължителното здравно осигуряване покрива 95% от разходите за настаняване в хоспис или за мобилни екипи у дома.
• Споделяне: Останалите 5% се поемат от дарения и благотворителни фондове на самите хосписи, като законът изрично забранява пациентите да доплащат от джоба си.

2. Пълно публично покритие без лимити (Полша, Литва, Люксембург)

В тези страни палиативната грижа се разглежда като основно човешко право и се финансира изцяло от държавния бюджет или националните фондове.

• Полша: Националният здравен фонд плаща на хосписите фиксирана сума за леглоден (per diem). Разходите за тези услуги са напълно освободени от лимити, за да няма върнати пациенти.
• Литва и Люксембург: Финансирането покрива грижата във всички среди – в болници, в специализирани дневни центрове или в дома на пациента, без никакво самоучастие от страна на болния.

3. Финансиране на три нива (Хърватия)

Хърватия прилага силно диференциран модел, при който националната каса финансира три отделни структури:

• Обща грижа: Извършва се от личните лекари (допълнително заплащане за домашни посещения).
• Специализирани мобилни екипи: Финансират се за прегледи и манипулации на място в дома.
• Стационарни хосписни звена: Плаща се за тежки случаи, изискващи 24-часово наблюдение.

4. Домашни палиативни грижи с подкрепа от ЕС (Чехия)

Чехия инвестира сериозно във финансирането на палиативни грижи в домашна среда чрез европейски фондове и национални програми. Целта е вместо да се плаща за скъпи болнични легла, средствата да отиват за заплати на мобилни интердисциплинарни екипи (лекари, медицински сестри, психолози), които посещават терминално болните в домовете им, осигурявайки им правото да завършат живота си сред близките си.

Какви изводи може да си извлече България?

• Премахване на монопола на болниците: В Европа парите отиват там, където е пациентът – в хосписа, в дневния център или у дома.
• Финансиране на дейност, а не на диагноза: За разлика от България, където се плаща само за онкоболни, европейските модели финансират палиативни грижи за всякакви терминални състояния (сърдечна и бъбречна недостатъчност, напреднала деменция и др.).

„В капана на системата: Защо държавните милиони за палиативни грижи така и не стигат до хосписите? Точно това е истинският институционален капан: от една страна, държавата демонстрира загриженост и трикратно увеличава броя на платените дни за грижа, а от друга – изгражда такава административна стена, че нито един реален хоспис не може да се добере до тези средства.

Защо системата е в задънена улица:

• Административен абсурд: Парите за палиативни грижи са затворени единствено в клиничните пътеки на болниците. Хосписите у нас, макар и създадени именно за дългосрочна грижа, са извън обхвата на НЗОК.
• Хуманна криза: Болниците нямат интерес да държат терминално болни хора с месеци, защото леглата им трябват за скъпи оперативни пътеки. Хосписите пък имат леглата и опита, но нямат финансиране, което принуждава близките на болните да плащат непосилни суми от джоба си.
• Бюрокрация срещу реалност: Фактът, че въпреки 30% ръст в цените нито една нова болница не иска да сключи договор по тази пътека, е ясен сигнал. Системата не работи, защото е проектирана по чиновнически критерии, а не според нуждите на страдащия човек.

Новата реформа е спешен опит този капан да бъде счупен, преди застаряващото население напълно да е блокирало здравната система.