Областните болници пред колапс: Финансовата спирала, която застрашава новия КТД в здравеопазването
Стартът на преговорите за нов Колективен трудов договор (КТД) в сектор „Здравеопазване“ изкара на повърхността дълбоката структурна и финансова криза, в която се намират областните болници в България. Докато синдикатите настояват за спешно вдигане на доходите, реалността по места показва, че много от големите лечебни заведения извън столицата нямат ресурс да покрият дори досегашните минимални прагове, без да изпаднат в несъстоятелност.

Българският лекарски съюз (БЛС) се намеси решително в дебата, като предупреди, че без промяна в модела на финансиране, новият КТД ще остане просто „пожелателен документ“.
Хроника на една предизвестена криза: Примерът с МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен
За да се разбере мащабът на проблема, е достатъчно да се погледне към типична голяма областна болница – МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен. Тя е основният стълб на здравеопазването в региона, но от години балансира на ръба на оцеляването.
През последната година болницата регистрира тежък срив във финансовите си показатели. Ръководството официално отчете, че лечебното заведение е натрупало огромни просрочени задължения, превръщайки се в едно от най-задлъжнелите в страната. Причините за това са системни:
- Недофинансирани клинични пътеки: Разходите за консумативи, лекарства, ток и отопление скочиха драстично, докато цените, плащани от НЗОК, не догонват реалната инфлация.
- Раздути разходи за персонал: В опит да се доближат до старите прагове от КТД (1500 лв. за сестра и 2000 лв. за лекар), разходите за заплати в Сливенската болница надхвърлиха 80% от общите приходи на дружеството. Икономическият стандарт изисква този процент да не надвишава 60-65%.
Резултатът е пагубен – блокирани сметки, забавяне на плащания към доставчици на медикаменти и невъзможност за инвестиции в нова апаратура. Този пример не е изключение; подобна е съдбата на областните болници във Видин, Ловеч и Хасково.
Позицията на БЛС: „Насила договор не се изпълнява“
Българският лекарски съюз (БЛС) излезе с остра и реалистична позиция по казуса с КТД. От съсловната организация подчертават, че подкрепят по-високите заплати за медиците, но категорично се противопоставят на административното им налагане без осигурено финансиране.
- Критика към административния натиск: БЛС напомня, че лечебните заведения са търговски дружества. Когато държавата им налага минимални прагове на заплатите, без да увеличи бюджетите им, тя ги тласка към фалит.
- Искане за реален пазарен механизъм: Според съюза, заплатите трябва да растат естествено чрез увеличаване на цените на медицинските услуги и клиничните пътеки, а не чрез административни декрети от София.
- Предупреждение за кадрови хаос: Ако директорите бъдат принудени да подпишат новия КТД без пари, те ще бъдат принудени да съкращават персонал или да затварят цели отделения, което ще остави цели региони без достъп до спешна и качествена помощ.
Какво е решението?
Служебният здравен министър Катя Ивкова вече издаде указания за строга финансова дисциплина, но те само ограничават трупането на нови дългове, без да решават проблема с ниските доходи.

За да успеят преговорите за новия КТД, Отрасловият съвет трябва да намери компромисна формула. Единият вариант е стъпаловидно въвеждане на новите заплати за областните болници в рамките на 12 или 18 месеца. Другият, по-устойчив вариант, е държавата да отпусне целеви субсидии за отдалечени и стратегически областни болници, които изпълняват социални функции, за да покрие разликата в трудовите възнаграждения. В противен случай, подписването на новия КТД рискува да взриви крехкия мир в българското здравеопазване.