Скритата опасност: Как да се защитим от болестите, пренасяни от кърлежи

Ухапванията от кърлежи представляват сериозен здравен риск, тъй като тези членестоноги са сред основните преносители на опасни бактериални и вирусни инфекции в глобален мащаб. В България и Европа тяхната активност бележи пик през пролетта и есента, а климатичните промени през последните години значително удължават опасния сезон. Тъй като ухапването обикновено е безболезнено и често остава незабелязано, навременното разпознаване на риска, правилното отстраняване на паразита и познаването на първите симптоми са от ключово значение за предотвратяването на тежки медицински усложнения като Лаймска болест или Кърлежов енцефалит.

Кърлежите…

Кърлежите са дребни кръвосмучещи членестоноги от клас Паякообразни (Arachnida), които играят ролята на вектори (преносители) на редица опасни инфекциозни заболявания по хората и животните. За разлика от насекомите, те нямат крила и антени, а възрастните индивиди имат осем крака. Тялото им е слято и плоско, което им позволява лесно да се прикрепят към гостоприемника и да останат незабелязани. Когато се нахранят с кръв, обемът им може да нарасне над 10 пъти.
Притежават специализиран устен апарат (хипостом) с обратни зъбци. При ухапване те буквално се „закотвят“ в кожата на жертвата. Преминават през четири стадия: яйце, ларва (с шест крака), нимфа и възрастно насекомо (имаго). За преминаването във всеки следващ стадий е необходимо поне едно кръвосмучене.

Кърлежите не скачат и не летят. Те причакват гостоприемниците си по върховете на ниски треви и храсти (обикновено до 1 метър височина), усещайки топлината, въглеродния диоксид и вибрациите на преминаващите хора или животни.

Ухапването от кърлежи е безболезнео и често остава безсимптомно. При ухапване, те отделят слюнка, която съдържа мощни анестетици (обезболяващи) и антикоагуланти (предотвратяващи съсирването на кръвта). Поради това ухапването е напълно безболезнено.
Те са най-активни при температура между 10-25 градува по Целзий. Това определя двата основни пика на ухапвания в България: пролетен (април–юни) и есенен (септември–октомври).

В тази статия експертите от аптеки Гален споделят кои са най-честите болести, пренасяни от кърлежи, как да разпознаете ранните симптоми и какви мерки за превенция реално намаляват риска от заразяване.

Кои са най-честите заболявания, пренасяни от кърлежи?

Кърлежите могат да пренасят различни инфекциозни агенти. В България и Европа най-значими са бактериалните инфекции, но се срещат и вирусни заболявания с тежко протичане.

Най-честите заболявания включват следните:

1. Лаймска болест

Причинява се от бактерии от рода Borrelia. Най-ранният и характерен признак е разширяващо се зачервяване около мястото на ухапване, известно като „еритема мигранс“. Ако не бъде лекувана навреме, инфекцията може да засегне ставите, нервната система и сърцето.

Лаймската болест или в сезона на кърлежите

2. Марсилска треска

Бактериална инфекция, разпространена в Южна България и по Черноморието. Често започва с висока температура и характерно тъмно петно на мястото на ухапване, наречено ескар.

3. Кърлежов енцефалит

Вирусно заболяване, което засяга централната нервна система. Може да протече с менингит или енцефалит и да доведе до трайни неврологични увреждания.

4. Кримска-Конго хеморагична треска

Тежка вирусна инфекция, която протича с висока температура и хеморагични прояви. Това е рядко, но потенциално животозастрашаващо заболяване.

5. Ку-треска и туларемия

По-рядко срещани бактериални инфекции, които в началото могат да наподобяват грипоподобно състояние.

Въпреки че не всяко ухапване води до заразяване, рискът се увеличава при по-продължителен престой на кърлежа върху кожата. Затова бързото му отстраняване е от съществено значение.

Как да разпознаем симптомите след ухапване от кърлеж?

Симптомите могат да се появят в рамките на няколко дни до няколко седмици след ухапването. Важно е да наблюдавате както мястото на ухапване, така и общото си състояние.

Най-честите ранни признаци включват:

• повишена телесна температура и втрисане;
• главоболие;
• мускулни и ставни болки;
• изразена умора;
• подути лимфни възли;
• кожен обрив около мястото на ухапване.

Особено внимание трябва да се обърне на разширяващо се зачервяване с кръгла форма. Това е типичен ранен симптом на лаймска болест и изисква медицинска консултация.

При по-тежки случаи могат да се появят неврологични симптоми като силно главоболие, скованост във врата, световъртеж или чувствителност към светлина. Тези прояви налагат незабавна лекарска оценка.

Важно е да се подчертае, че не всички заболявания започват с обрив. Затова всяка необяснима температура или влошено общо състояние след престой сред природата трябва да бъде обсъдено с лекар.

Какви мерки за превенция да предприемем при излизане сред природата?

Превенцията е най-надеждният начин да се защитите от болести, пренасяни от кърлежи, и тя започва още преди да излезете сред природата.

Носете дълги панталони, блузи с дълъг ръкав и затворени обувки, като прибирате крачолите в чорапите, а светлите дрехи ще ви помогнат по-лесно да забележите паразит. Използвайте одобрени репеленти върху откритите части на кожата и върху облеклото според указанията на производителя.

По време на разходка избягвайте висока трева и гъсти храсти и се движете по утъпкани пътеки. След прибиране огледайте внимателно тялото си, особено зоните зад ушите, по скалпа, под мишниците, в слабините и зад коленете, а при децата проверката трябва да е още по-прецизна.

Ако откриете кърлеж, отстранете го с фина пинсета, като го издърпате бавно и равномерно нагоре, без да използвате олио или спирт преди това, и накрая дезинфекцирайте мястото. Колкото по-бързо бъде премахнат кърлежът, толкова по-нисък е рискът от предаване на инфекция.