От директора до санитаря: Как се разпределя финансовата баница в българското здравеопазване?

Темата за петцифрените възнаграждения на директори на държавни болници предизвика сериозен обществен отзвук, след като здравният министър Катя Ивкова изнесе официални данни за финансовото състояние на секторите. В опит да внесе яснота и да успокои напрежението, председателят на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов даде важно разяснение пред БНТ. Той категорично подчерта, че директорите на болници не определят сами заплатите си.

Законът, а не личната воля, определя парите на мениджърите

Според д-р Брънзалов възнагражденията на болничните шефове са строго регламентирани и се формират по силата на Закона за публичните предприятия (ЗПП). Този нормативен акт съдържа ясни, обективни критерии и специфична методология, от които пряко зависят крайните суми. Формулата е обвързана с икономическите и оперативните резултати на всяко лечебно заведение, което означава, че ръководителите нямат законен механизъм сами да вписват размерите на своите заплати в договорите си.

Основните фактори, заложени в ЗПП за изчисляване на мениджърските възнаграждения, включват:

• Броят на преминалите пациенти и обемът на оказаната медицинска помощ.
• Числеността на персонала и капацитетът на лечебното заведение.
• Общите финансови показатели — реализирани приходи, баланс на разходите и наличие на просрочени задължения.

Защо се стига до парадокси в системата?

Разяснението на БЛС идва като ключов контекст към данните на Министерството на здравеопазването (МЗ). Официалният отчет на министър Ивкова показа, че държавните болници в страната имат натрупани дългове от над 426 милиона евро. Въпреки лошото финансово състояние на някои заведения, техните директори получават сериозни суми, достигащи в определени месеци от годината до десетки хиляди евро заради натрупани бонуси въз основа на тримесечни икономически отчети по същия този закон.

Председателят на Лекарския съюз отбеляза, че вместо да се търси персонална вина или да се създава усещане за масово източване на системата, фокусът трябва да падне върху самите нормативни правила и контрола. От съсловната организация настояват за въвеждането на по-ефективен превантивен контрол, за да се гарантира, че разходите за възнаграждения няма да застрашават развитието на болниците.

Как се разпределя бюджетът за заплати на останалия медицински персонал?

Докато заплатите на директорите са обвързани със ЗПП, възнагражденията на лекарите, медицинските сестри, санитарите и другите служители се определят по коренно различен механизъм. Тъй като болниците в България функционират като търговски дружества, техният бюджет за заплати се формира основно от приходите по клинични пътеки, изплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Разпределението на тези средства за персонала се извършва по следния начин:

• Колективен трудов договор (КТД): Началните основни месечни заплати по категории персонал (лекари, специалисти по здравни грижи, санитари) се договарят на национално ниво между МЗ, синдикатите и работодателите чрез Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. Тези нива служат за задължителен или препоръчителен минимум в зависимост от финансовите възможности на болницата.
• Процент от приходите на болницата: Обикновено между 50% и 60% от общите приходи на лечебното заведение отиват за покриване на разходите за персонал.
• Вътрешни правила за работна заплата (ВПРЗ): Всяка болница има собствена вътрешна наредба, която определя как се разпределя допълнителното материално стимулиране (ДМС). Тези бонуси зависят пряко от това колко дейност (извършени операции, прегледи, изписани пациенти) е реализирало конкретното отделение. Това е причината лекари в печеливши и натоварени звена да получават значително по-високи доходи от колегите си в по-слабо финансирани специалности.
• Трансфери за целеви дейности: Държавата отпуска и допълнителни целеви средства (например чрез трансфери от централния бюджет) за подпомагане на заплатите в ключови сектори, като спешната помощ, психиатричните болници и за засилване на доходите на младите лекари и сестри.

Поглед към бъдещето и реформа в методиката

„Цените на клиничните пътеки се определят много странно, защото никъде не е оценен лекарският труд“, отбеляза още той и заяви категорично, че те са недофинансирани.

За да може една болница да се развива, тя не трябва да дава повече от 55-60% за заплати, а има болници, които достигат 100%, коментира д-р Брънзалов.

Въпреки разминаванията в тълкуването на моралната страна на въпроса, д-р Брънзалов потвърди, че БЛС води конструктивен диалог с новото ръководство на МЗ. Здравното министерство вече обяви, че планира преразглеждане и ремонт на методиката в правилника за прилагане на ЗПП. Целта е да се променят критериите така, че лечебни заведения с милионни просрочия да не изплащат необосновано големи възнаграждения на членовете на съветите на директорите и управителните органи.