Трагедията в Сливен: 38-годишна родилка издъхна след 4-то секцио

Пореден трагичен случай на починала родилка взриви общественото пространство и вдигна на крак здравните власти в страната. 38-годишна жена загуби живота си часове след като даде живот на четвъртото си дете в частната специализирана акушеро-гинекологична болница САГБАЛ „Ева“ в град Сливен.

Въпреки опитите на близките да осигурят спешен транспорт с медицински хеликоптер, жената издъхва преди машината да излети. Случаят предизвика масови подозрения за лекарска небрежност, а Министерството на здравеопазването разпореди незабавна проверка.

„Всеки един детайл около случая ще бъде детайлно разследван. Обществото и близките на починалите заслужават категорични отговори“, заяви министър Ивкова.

Черната хронология: „Много съм зле, не мога да дишам“

Преди фаталния изход майката успява да сподели на съпруга си Станко Иванов, че се чувства изключително зле, има задух и в момента ѝ преливат кръв. „Като питах доктора, той до последно ми казваше, че е добре“, разказва почерненият съпруг пред bTV.

От своя страна, собственикът на болница „Ева“ Ибрям Алиев направи шокиращо признание, че раждането е било с четвърто секцио – процедура с изключително висок медицински риск. Алиев заяви, че изрично е предупредил дежурния лекар да не поема случая, и обеща строго наказание за лекаря, допуснал интервенцията. Началникът на АГ отделението д-р Марияна Марчева обяви, че лечебното заведение оказва пълно съдействие на органите.

Болницата в цифри: Раждания и черна статистика

През 2025 г. в област Сливен са регистрирани 2009 живородени деца, от които 1 143 деца в областаната болница МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, останалите в Частната болница САГБАЛ „Ева“ – според данните от Териториалното статистическо бюро – Югоизток към Националния статистически институт. Болницата поема родилки не само от Сливен, но и от съсседните Ямбол, а не рядко и Бургас.

Специализираната акушеро-гинекологична болница за активно лечение (САГБАЛ) „Ева“ в град Сливен е създадена през 2000 година, а в периода 2001–2003 г. в управлението и собствеността навлиза местният предприемач в сферата на здравеопазването Ибрям Алиев Мустафов. На 12 декември 2003 г. официално е регистрирано настоящото юридическо лице „САГБАЛ Ева“ ЕООД. Ибрям Алиев става негов едноличен собственик на капитала и дългогодишен управител. Негова спбственост и ямболската МБАЛ „Свети Йоан Рилски“.

Проучване на архивите показва, че това не е първият тежък инцидент в това лечебно заведение.

Болницата влезе в медиите и през септември 2024 г., когато Окръжна прокуратура Сливен започва разследване срещу болница „Ева“ за смъртта на неродено бебе. Тогава 31-годишна бременна в 9-ия месец жена престоява 18 часа в утробата си с мъртъв плод, след като многократно е връщана от лекарите.

След фаталния край, близките подават сигнал за лекарска небрежност. На 13 юни 2026 г. служебният министър на здравеопазването д-р Катя Ивкова разпорежда незабавна и спешна проверка от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).

Във връзка с веетта за починалата родилка, бе разпространена информация, в която се посочва МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, на което, ръководството на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, излезе с официално становище и заяви, че твърдението не отговаря на фактите. Жената не е починала в лечебното заведение, а в частна болница.
От болницата посоччиха, че е налице фактическа неточност в разпространената информация, която създава погрешно впечатление сред обществеността и необосновано свързва болницата с настъпилия летален изход и МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен е готова да окаже пълно съдействие на компетентните институции за изясняване на всички обстоятелства по случая.

Какво може „Медицински надзор“: Администрация срещу Медицина

Проверката на случая е възложена на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Съгласно своя Устройствен правилник, агенцията има сериозни, но специфично ограничени правомощия:

Какво проверява ИАМН – инспекторите извършват контрол по спазването на медицинските стандарти, сертифицирането на апаратурата, графиците на лекарите и правилното водене на медицинската документация (история на заболяването, информирано съгласие, протоколи от операцията).

ИАМН може и е длъжна да се произнесе дали е спазен алгоритъмът на лечение и дали действията на лекарите съответстват на утвърдената медицинска практика. Техните експерти (често външни национални консултанти) дават становище дали усложнението е могло да бъде предвидено и дали правилно са извършени реанимационните дейности.

Има „лимит на правомощията“ обаче. ИАМН е административен орган. Тя може да наложи глоби, актове или да препоръча отнемане на лиценз, но не може да обяви законова вина за лекарска грешка или убийство по непредпазливост. Тази компетентност е единствено в ръцете на Прокуратурата и Съда.

Защо точните причини остават скрити на този етап?

Основната причина в момента да не могат да бъдат обявени точните причини за смъртта е липсата на готова съдебно-медицинска експертиза. Процедурата изисква:

1. Физическото приключване на патоанатомичната аутопсия.
2. Изчакване на хистологичните и токсикологичните резултати от взетите проби (което отнема седмици).
3. Анализ дали фаталният изход е следствие на ДИК-синдром (нарушено кръвосъсирване), белодробна емболия, кръвоизлив или грешно дозирана анестезия. Дотогава всяко твърдение остава в сферата на хипотезите.

Как да избегнем подобни трагедии в бъдеще?

За да се спре черната статистика в българските родилни отделения, медицинската общност и експертите настояват за спешни системни реформи:

Строг триаж и пренасочване на рискови пациенти: Частните и по-малките регионални болници не трябва да поемат случаи с висок риск (като четвърто секцио), ако нямат денонощна високотехнологична реанимация и достатъчни наличности на кръвни продукти. Пациентите трябва да се насочват към университетски болници (трето ниво на компетентност), както и прецизиране на индикациите за оперативно родоразрешение – цезарово сечение, като криещо по-голяма вероятност от усложнения. Персонална наказателна отговорност: Налагане на ефективни, а не просто символични административни наказания за лекари и мениджъри, които погазват медицинските протоколи в гонитба на клинични пътеки. Редовни, а не „постфактум“ проверки: Въвеждане на внезапни, рутинни одити от страна на ИАМН за структура и управление на лечебните заведени и навременни становища за актуализиране на статута на болниците, а не само самосезиране след фатален край и медиен скандал.