Спешна промяна на здравната вноска ли? Бизнесът ни храни, но държавното здравеопазване ни убива

България заема незавидното 35-о място от общо 40 държави в шестото издание на престижния Индекс на богатството на нациите (WNI), публикуван през юни 2026 г. от Варшавския институт за предприемачество в партньорство с българския Институт за пазарна икономика (ИПИ). Резултатите разкриват дълбок парадокс: частният сектор в страната демонстрира впечатляващ растеж и ни бута напред, но провалените публични системи – с фокус върху здравеопазването – ни оставят твърдо на дъното на Европейския съюз.

Фактите и цифрите: Къде сме ние?

В новото изследване за 2026 г. България събира 546 точки. Въпреки че това е ръст с 13 точки спрямо миналата година и ни нарежда сред най-бързо развиващите се икономики за последното десетилетие, позицията ни остава непроменена.

Страната ни е най-слабо представилата се държава членка на ЕС в индекса. Разликата с останалите страни от Централна и Източна Европа остава огромна и стряскаща:

• Чехия и Румъния – 622 точки
• Словакия – 594 точки
• Унгария – 572 точки
• България – 546 точки

Индексът WNI измерва нещо критично: доколко държавата дава адекватна „възвръщаемост“ на своите граждани срещу техните данъци в седем основни сфери. Докато в сектори като отбрана и сигурност държавата харчи сериозно (2.5% от БВП за МВР), в секторите на здравеопазването, образованието и екологията резултатите са катастрофални.

По-общата картина също е притеснителна. В повечето от разгледаните страни – 27 от 40, гражданите получават по-лоши публични услуги срещу данъците си през 2026 г., отколкото десетилетие по-рано. Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите темпове, отбелязват авторите.

Спадът е започнал веднага след пандемията

Лидер на класацията са САЩ, а на дъното – на 40-о място, е Украйна. В индекса са включени всички страни-членки на ЕС, плюс държавите от Европейската икономическа общност заедно с Украйна и държави от ОИСР.

Здравната криза: Спорен дебат за парите и ефективността

Големият препъникамък за качеството на живота у нас е здравеопазването, което се нарежда на второто най-ниско ниво в целия Европейски съюз, изпреварвайки едва забележимо Румъния. По този повод между икономистите и защитниците на статуквото се разгаря лют спор по две основни направления:

Позицията на ИПИ: Системата има нужда от контрол, а не от нова здравна вноска

Експертите от Института за пазарна икономика категорично се противопоставят на идеите за механично вдигане на здравната вноска. Според тях размерът на държавните разходи вече доближава 45% от БВП, което нарушава фискалните правила, а ефект от повече налети пари в НЗОК няма да има. Вместо това те настояват за строг фискален контрол върху болниците, спиране на източването и дълбока модернизация. Повече пари в сегашната нереформирана система просто ще означават „повече държава“, без реално да намалят огромните плащания, които българите правят от джоба си в аптеките и болниците.

Другата гледна точка: Достъпът до лекар все още е бърз

Критиците на либералните икономически модели пък контрират, че българското здравеопазване има своите предимства, които международните индекси пропускат. У нас все още не се чака с месеци или години за преглед при специалист или за планова операция, за разлика от силно регулираната британска или западногерманска система. Според тази теза, въпреки ниското финансиране, българският пациент има реален и бърз достъп до висококвалифицирана помощ на сравнително достъпни цени, а проблемите идват по-скоро от липсата на държавна воля за спасяване на критичния недостиг на медицински сестри.

Заключението на анализизаторите

Данните на Варшавския институт показват плашеща глобална тенденция: в 27 от 40 изследвани държави качеството на публичните услуги днес е по-лошо в сравнение с преди 10 години, като сривът се е засилил чувствително след пандемията.

България обаче няма лукса да се оправдава с глобалните процеси. Частният бизнес и предприемачите продължават да дърпат икономиката напред. Ако държавните институции не спрат да пилеят публичния ресурс и не реформират здравеопазването и образованието, милиардите от данъци ще продължат да потъват в черна дупка, а българите ще останат най-болните и бързо застаряващи граждани на Европа.