Данните от ДОИ разкриха: Огромна бездна между заплатите на чиновниците и лекарите на първа линия
Средната заплата за април 2026 г. на директор на дирекция в Министерство на здравеопазването е била 4 563 евро – близо 4 пъти повече от това, което взима лекарят-специализант, който реално лекува пациенти. Това показват данните на самото МЗ, поискани още май месец по Закона за достъп до обществена информация от ИК „Бъдеще в България“, и предоставени днес.
Най-високо платеният директор в МЗ е получил 9 387 евро за един месец — близо 8 пъти заплатата на млад лекар. Само средният бонус на директор за Q1 (≈ 1 906 евро) е по-голям от цялата месечна заплата на специализант. Фрапиращите числа показват още, че заместник-министрите са взели средно около 10 700 евро на месец — близо 9 пъти повече.
По данни на колеги специализанти средното им месечно възнаграждение е едва 1 180 евро.
На предишната си позиция министърката е изкарвала 4,6 пъти повече от нас. Особено показателен е примерът на самия министър на здравеопазването г-жа Катя Ивкова. Преди да поеме ресора през май 2026 г., тя беше директор на дирекция в същото министерство. През април 2026 г. – последния ѝ пълен месец като директор — е получила бруто 5 442 евро (заплата плюс допълнително възнаграждение „за постигнати резултати“). Това е 4,6 пъти повече от средната заплата на специализант.
А останалите? Министерството отказа да каже.
Най-тревожното е друго. Когато поискахме поименни данни, МЗ отказа да разкрие индивидуалните възнаграждения на директорите си, обявявайки ги за „лични данни“. Министерството дори е поискало съгласие от собствените си директори да разкрие колко им плаща с публични пари — и е получило отказ. Единственият човек, дал съгласие, е сегашната министърка.
Тоест институцията, която има призванието да поддържа и подобрява здравната сиситема, както и има косвена възможност да определя колко взимат лекарите в страната, отказва да покаже колко взимат собствените ѝ чиновници. На протестите миналата година лекарите-специализанти публикувахме своите фишове, за да докажем подигравката, на която сме подложени системно. Администрацията се крие зад GDPR за разход на тези публични пари.
Какво искат младите лекари?
Това не е завист към нечия заплата. Това е въпрос за приоритетите на една система, която плаща тройно и петорно на администрацията си, а на заетите с реална лечебна дейност предлага унизителни суми.
1. Достойно възнаграждение, обвързано с квалификацията на лекарите у нас, а не с броя отчетени клинични пътеки. Днес доходът на лекаря често зависи от това колко клинични пътеки отчете за болницата си пред НЗОК. Това създава изкривен стимул – да се отчита обем, а не да се лекуват пациенти. Искаме гарантирано базово възнаграждение, определено от квалификацията, отговорността и труда на лекаря, а не от това колко „случаи“ е генерирал за бюджета на лечебното заведение.
2. Справедлив достъп до специализация чрез единен централизиран конкурс. Днес приемът е разпокъсан между отделните бази и обвързан с тежки условия. Искаме единен национален конкурс с ясни и прозрачни критерии, в който решаваща да са качествата, а административната и финансовата тежест за кандидата да е сведена до минимум.
3. Цялостна реформа на здравната система, отлаганата от 20 години. Две десетилетия системата се „кърпи“, докато единственото, което расте, е бюджетът на НЗОК – успоредно с броя на болните. Това е признак за система, която финансира болестта, а не здравето. Искаме структурна реформа, която най-после да насочи парите към резултат за пациента и към профилактика, а не само да захранва един все по-голям бюджет, който не подобрява нито достъпа, нито качеството.
