Спешната помощ пак остана „на трупчета“, докато МЗ спасява милиони на парче!
Министерството на здравеопазването е усвоило по-малко от половината от договорените европейски средства, а критични здравни проекти са изправени пред реален провал. Това съобщи на извънреден брифинг министърът на здравеопазването Катя Ивкова. За да се предотврати пълна катастрофа и загуба на огромно финансиране, ведомството предприема драстични и принудителни рокади в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Черната статистика: Къде потънаха парите?
Общата стойност на проектите, изпълнявани от министерството през последните 7-8 години, възлиза на близо 579 млн. евро. Към днешна дата от тях реално са усвоени едва 256 млн. евро – под 50% от целия ресурс.
Най-тежко е положението със спешната медицинска помощ:
- От 2017 г. насам е трябвало да се изградят и ремонтират 235 обекта.
- Реализирани са едва 135 от тях.
- Изрично бе обявено, че 60 обекта окончателно няма да бъдат завършени, а по други 40 все още се работи.
Заплахата: Какво щеше да бъде изгубено?
Финансовият риск пред ведомството е бил огромен. Само за последните три седмици екипът е успял да намали надвисналата опасност с 36 млн. евро чрез спешна мобилизация. Остава обаче критичен рискът за други 45 млн. евро с ДДС, които е било абсолютно невъзможно да се усвоят в срок.
Основните провали се коренят в:
- Хангарите за медицинските хеликоптери (HEMS): Рискът за тази инвестиция надхвърляше 17 млн. евро заради забавени процедури.
- Апаратура за инсулти в областните болници: Обществената поръчка за 17 лечебни заведения се обжалва в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Срокът за усвояване изтича в края на август и времето физически е изтекло.
Планът за спасение: Какви мерки предприема кабинетът?
За да не се провали цялата мащабна евроинвестиция, Министерството на здравеопазването предприема спешно предоговаряне с Европейската комисия. Решението е общо 45 млн. евро да бъдат извадени от ПВУ.
„За да спасим инвестицията, отделяме хангарите от хеликоптерите, като хеликоптерите се купуват по ПВУ, а хангарите ще останат за национално финансиране“, обясни категорично министър Катя Ивкова.
По този начин държавата ще извади 6 млн. евро от републиканския бюджет, за да построи хангарите сама. Това се прави, за да се защити голямата сума от 83 млн. евро по ПВУ, предназначена за покупката на самите въздушни линейки. Като положителна стъпка бе отбелязано, че до дни в България ще пристигне седмият медицински хеликоптер.
Крилатите лекари: Млади военни медици влизат в денонощно дежурство за България!
По отношение на проваления търг за инсултните центрове в страната, България ще остане единствено с изграждането на 6 строук центъра в най-големите държавни болници (в София, Пловдив и Варна), за които времето ще стигне. За нереализираните обекти от старата програма за спешна помощ МЗ обяви, че ще предяви официални искове към застрахователните и банковите институции, за да възстанови обратно парите в хазната.
Циклотронният комплекс за онкоболницата няма да бъде въведен в срок
Проблеми има и при инвестицията за модернизиране на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. В Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“ няма да бъде възможно до края на юни да бъдат доставени, монтирани и въведени в експлоатация циклотронният комплекс и свързаното с него оборудване. Причината отново е свързана с неизпълнени строителни дейности и неподготвена инфраструктура.
Най-нови от Здраве06:38 ч.
Лято с температури до 33 градуса, захлаждане в петък
Шефът на здравната комисия: Никога не сме се притеснявали от предоставянето на данни на ДАНС
Над 80 млн. евро средства в риск по проекти в сектор „Здравеопазване“ отчита Министерството на здравеопазването. Това стана ясно на пресконференция за изпълняваните от ведомството проекти по европейски програми и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
По думите на здравния министър Катя Ивкова през последните три седмици финансовият риск е намален с 36 млн. евро след мобилизиране на екипите, работещи по проектите. Въпреки това редица инвестиции продължават да изостават заради забавени строително-монтажни дейности, обжалвани обществени поръчки и проблеми с доставката и монтажа на медицинско оборудване.
Общата стойност на проектите, изпълнявани от Министерството на здравеопазването, възлиза на близо 579 млн. евро, като към май са усвоени около 256 млн. евро.
За три седмици рискът е намален с 36 млн. евро
„За последните три седмици мобилизирахме всички екипи, работещи по проекти, така че загубеното време да бъде наваксано“, заяви министър Ивкова.
Според нея предприетите действия вече дават резултат и за кратък период финансовият риск по проектите е намален с 36 млн. евро. Въпреки това средствата, които Министерството на здравеопазването определя като рискови, остават над 80 млн. евро.
Забавени строежи и обжалвани поръчки спъват изпълнението
Като основни причини за изоставането на проектите министърът посочи строително-монтажните дейности, обжалванията на обществени поръчки, необходимостта от повторно провеждане на тръжни процедури и промените в договорите.
По думите ѝ голяма част от проектите са достигнали до етап, в който успешното им приключване зависи от координацията между изпълнители, лечебни заведения и държавни институции.
19 от 25 обекта за деца с увреждания няма да бъдат реализирани
Сред най-сериозно изоставащите проекти е този за специализирана грижа за деца с увреждания. От общо 25 планирани обекта 19 няма да могат да бъдат изпълнени. По информация на министерството се търсят варианти за ограничаване на негативните последици и за приключване на останалите дейности.
Спешната помощ продължава с национално финансиране
Проблеми има и при проекта за модернизиране на спешната медицинска помощ. От предвидените 235 обекта до момента са завършени 195. След изтичането на срока за европейско финансиране проектът продължава с национални средства. Според министър Ивкова това е необходимо, за да бъдат довършени започнатите дейности и да не бъдат компрометирани направените до момента инвестиции.
Само един от 23 центъра за мозъчно-съдова диагностика е готов
Сериозно изоставане се отчита и при изграждането на центровете за мозъчно-съдова диагностика. От предвидените 23 центъра – шест високоспециализирани и 17 областни болници, които трябва да работят съвместно с тях, към момента е завършен само един. Основната причина е липсата на подготвени помещения за доставка и монтаж на медицинската апаратура.
Неподготвени болници бавят доставката на медицинска апаратура
Според данните на Министерството на здравеопазването сходни проблеми се наблюдават и при други инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост. В редица лечебни заведения апаратурата е доставена или предстои да бъде доставена, но сградната инфраструктура не е подготвена за нейното инсталиране и въвеждане в експлоатация.
Това води до риск от допълнително забавяне на проектите и необходимост от актуализиране на графиците за изпълнение.
