Цена на безразличието: Защо българската психиатрия остава на дъното и как да върнем достойнството на пациентите

България отделя едва 2% от здравния си бюджет за психично здраве при необходими поне 10%, което обрича системата на хронична безпомощност и социална изолация на пациентите. Доц. д-р Владимир Наков предлага сподели вижданията си за спешна интеграция на психиатричната грижа в общите болници, реформа в нормативната уредба и фокус върху социалната реинтеграция, за да се върне достойнството на пациентите в интервюто в БНР.

Хроничният глад за средства

България отделя едва 2% от здравния си бюджет за психично здраве.
За сравнение, европейският стандарт изисква минимум 10%.
Този огромен дефицит обрича системата на хронична безпомощност.
Сградите тънат в разруха, а персоналът е крайно недостатъчен.

Пациентите като „невидими хора“

Липсата на финансиране води до тежка социална изолация.
Психиатричните клиники често са географски изолирани от градовете.
Пациентите остават скрити от обществото, без реална подкрепа.
След изписване те нямат достъп до работещи дневни центрове.
Така тежестта пада изцяло върху техните близки.

Колко хора в България реално остават без никаква помощ?

Колко хора реално остават без помощ е трудно да се каже точно от наличните данни, защото проблемът е и в липсата на достатъчно услуги в общността, и в страха да се търси помощ. Европейските и националните документи подчертават нуждата от по-добър достъп, ранна интервенция и интеграция с първичната и социалната грижа, което е индиректен знак, че сегашният модел не покрива нуждите. Потребителските организации в България имат „много ограничено въздействие върху качеството на грижата, разпределението на ресурсите и политическите решения“. Пациентите често не са информирани за правата си, а дори и да са, информацията в личните им досиета е организирана така, че да не предоставя смислена информация.

Проваля ли се държавата в превенцията?

„Превенцията в България се проваля частично, защото се прави повече реактивна, отколкото проактивна политика. Има стратегия и декларации, но практическото внедряване изостава от реалните потребности.“

„Деинституционализацията в България е класически пример за „затваряне без алтернатива“. Опитите за реформа, започнали през 1996–2002 г. с политически декларации, постигнаха „намаляване на болничните легла без създаване на ефективна алтернативна система в общността“. Няма приет отделен Закон за психично здраве.

През последните 20 години броят на психиатричните легла в България е намалял с 40%, достигайки приблизително европейското средно ниво на 100 000 население, но това „не е придружено от увеличени инвестиции в амбулаторните услуги“.

Три стъпки към достойна грижа

За да се спре този разпад, са нужни спешни реформи:

• Интеграция: Преместване на психиатричните отделения в общите болници.
• Законова промяна: Радикална реформа в остарялата нормативна уредба.
• Реинтеграция: Финансиране на програми за социално адаптиране.

Достойна психиатрична система

„Достойна психиатрична система ще имаме, когато пациентът е в центъра на системата, получава навременен достъп, човешки условия на лечение, реална защита на правата, реални услуги в общността и адекватно заплатени специалисти; ще разберем, че сме стигнали дотам, когато такива въпроси вече не се налага да се задават в този драматичен вид.

Достойна психиатрична система ще има тогава, когато:

· Приет е Закон за психично здраве

· Финансирането е адекватно и координирано

· Съществуват ефективни извънболнични услуги

· Пациентите са реални участници в процеса на вземане на решения

· Качеството на грижата се измерва с обективни показатели и е публично достъпно.

Реформата е възможна ако има ясно заявена политическа воля и тя да бъде устойчива във времето, категоричен е доц. Владимир Наков.

Психичното здраве не е лукс, а базово човешко право.
Промяната трябва да започне веднага, преди системата да е колабирала напълно.

Доц. д-р Владимир Наков завършва Медицински университет Плевен през 1997 г. Специалност Психиатрия придобива през 2003 г. Има образователна и научна степен доктор по Социална медицина. От 2006 г. до момента д-р Наков работи в отдел „Психично здраве“ на Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), като от декември 2019 г. е началник на отдела. От април 2023 г. е доцент.