Морска вода с ДНК на резистентност: Какво откри проектът SeA Care?

Гени, свързани с антибиотична резистентност, присъстват в множество океански басейни, включително отдалечени води, според констатации, публикувани в понеделник от ръководен от Италия изследователски проект, който анализира проби от морска вода по целия свят. Това показват данните от изследователският проект Проектът SeA Care, цитирани от Ройтерс.

Проектът SeA Care откри гени за резистентност към антибиотици в Средиземноморски, Атлантически, Арктически и други региони, с по-високи концентрации, открити в близост до натоварени морски пътища и гъсто населени крайбрежни райони.

Защо това е проблем?

Фактът, че тези гени се откриват в изолирани морски басейни, показва, че антропогенното (човешкото) влияние е достигнало дори до най-недостъпните точки на планетата. Бактериите в океана могат да обменят генетичен материал помежду си чрез т.нар. хоризонтален генен трансфер. Това означава, че дори безобидни морски микроорганизми могат да придобият резистентност и по-късно да я предадат на патогени, опасни за хората или животните.

Осмисляйте последните тенденции на ESG, засягащи компаниите и правителствата с бюлетина на Reuters Sustainable Switch.

Резултатите показват, че океаните действат като глобален резервоар за замърсяване, произхождащо от земята, пренасяйки ⁠генетични следи от употреба на антибиотици и градски изхвърляне далеч отвъд техния източник, казват изследователите.

Това е ред може да улесни разпространението им сред отдалечените общности, добавиха изследователите.

Проучването, представено в понеделник на форум за океанското и човешкото здраве в Рим, организиран от Националния здравен институт на Италия (МКС), също откри микропластмаси, PFAS „завинаги химикали“ и следи от генетичен материал SARS-CoV‐2 дори в открити океански води и отдалечени региони.

„Защитата на човешкото здраве днес неизбежно означава да се грижим за моретата и океаните“, каза генералният директор на МКС Андреа Пичиоли и добави, че замърсителите, отделяни в околната среда, се преразпределят в световен мащаб чрез водни, хранителни и климатични системи.

SeA Care е инициатива, ръководена от Италия, която свързва околната среда и човешкото здраве. Той обединява институции, включително МКС, италианския флот и ⁠международни изследователски центрове за създаване на глобална система за мониторинг на океаните.

Проектът използва съществуващите военноморски маршрути и научни мрежи за събиране на проби по време на рутинни мисии, намаляване на разходите и въздействието върху околната среда.

За първите три години повече от 4000 проби от морска вода са събрани на над 140 обекта през Средиземноморски, Атлантическия, Тихоокеанския, Арктическия и Индийския океан.

Учените казват, че проектът демонстрира как океаните могат да служат като система за ранно предупреждение за глобални рискове за здравето, подкрепяйки политики, насочени към справяне със замърсяването, изменението на климата и възникващите заплахи за човешкото здраве.

Как гените стигат до океана?

Отпадъчни води, които пречиствателните станции често не успяват да филтрират напълно остатъците от антибиотици и резистентни бактерии от болници и домакинства.
Аквакултурите и земеделието са свързани с масовото използване на антибиотици в рибните ферми и животновъдството води до оттичане на тези субстанции в речните системи, които накрая се вливат в океана.
Миграциията на дивите животни и птиците също могат да пренасят тези бактерии на огромни разстояния.

Какво означава това за бъдещето?

Световната здравна организация (СЗО) определя антибиотичната резистентност като една от най-големите заплахи за глобалното здраве, продоволствената сигурност и развитието. Проекти като SeA Care са критично важни, защото предоставят „карта“ на разпространението и помагат на учените да разберат как се движат тези гени в околната среда.