Скритото оръжие на Източна Европа: Изкуственият интелект, който (ще)спасява животи
Въпреки че Европа остава дом на някои от най-добрите медицински университети и изследователски центрове в света, континентът хронично изостава в една критична фаза – комерсиализацията и мащабирането на своите открития. Този отрезвяващ извод бе в центъра на дискусиите по време на ключовия панел на Green Transition Forum 6.0, посветен на европейската конкурентоспособност.
В дебат, споделяйки сцената с Енрико Лета, автор на знаковия Доклад за бъдещето на Единния пазар, доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Румъния, Унгария и Гърция, очерта ясна диагноза на европейския технологичен и медицински сектор.
Европа обикновено създава шампионите, но впоследствие те се мащабират някъде другаде. Това е тъжната истина“, заяви доц. д-р Ценов.
Той припомни, че допреди 20 години основният въпрос в науката е бил къде са най-добрите университети (като половината от топ 20 все още са в Европа). Днес обаче фокусът е изместен.
Вече не говорим само за създаването на иновацията, а за скоростта, с която тя стига до пациентите. В здравеопазването сме изправени пред сериозна липса на човешки капитал в световен мащаб, и единственият начин да се справим, е чрез бързо внедряване на технологиите“, обясни той.
Допълни, че проблемът не се ограничава само до липсата на капитал, но е пряко свързан с регулаторната мудност и липсата на механизми за бърза пазарна реализация.
Здравеопазването като геополитическо оръжие
Ценов обърна внимание на фундаментална промяна в парадигмата: здравеопазването вече не може да се разглежда само през социална призма. То е стратегически и икономически актив. По думите му, близо 30% от икономическия растеж през последното десетилетие се дължи на подобряването на здравния статус на пациентите.
Данните, които експертът цитира, са показателни за европейския парадокс: 25% от научните публикации в областта на биотехнологиите идват от Европа, но едва 10% от набрания рисков капитал (Venture Capital) за сектора остава на континента. Нещо повече – макар Европа да се гордее с мащабни инвестиционни програми като Horizon Europe, доц. д-р Ценов отбеляза, че едва 8% от техния ресурс е насочен към здравеопазването.
Ярък пример за изпуснатите възможности е иРНК (mRNA) технологията, стояща зад ваксините срещу COVID-19. Въпреки че методологията е разработена в Европа преди повече от 15 години, реалното ѝ пазарно мащабиране се случи в САЩ чрез компании като Moderna, разказа доц. д-р Ценов. Причината? Американското законодателство (като т.нар. Bayh-Dole Act) позволява бърза комерсиализация и патентоване на открития, направени с публични средства – механизъм, който все още липсва в Европа.
Източник на снимката: Dir.bg
Тази диагноза бе категорично подкрепена от Енрико Лета, който посочи разпокъсаността на континента като основен „убиец“ на мащаба.
Ако сте млад стартъп или инвеститор и искате да развивате бизнес тук, веднага се плашите от сложността на правилата. Влизате в една държава, но 27-те различни системи на корпоративно право не ви позволяват лесно да стъпите в останалата част на Европа“, заяви бившият италиански премиер.
Според Лета, ако континентът не намери начин да опрости драстично средата чрез създаването на единен 28-ми режим (т.нар. инициатива EU Inc.), „бъдещето ще бъде управлявано от други“.
Регулаторна скорост срещу технологична скорост
Тезата на доц. д-р Ценов, че Европа трябва да ускори процесите си, намери силна подкрепа сред останалите панелисти. Дан Стратан, изпълнителен директор на RCI Holding, посочи основната асиметрия на нашето време.
Технологичната скорост надвишава институционалната. Иновациите се развиват в реално време, докато правителствата – в процедурно.“
Стратан допълни визията на Ценов с конкретно решение – създаването на „регулаторни пясъчници“ (regulatory sandboxes) – контролирани среди, в които иновациите да се тестват паралелно със създаването на правилата за тях, за да се избегне напускането на стратегически сектори от Европа.
Заместник-министър председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов също подкрепи аргумента за мащабирането, предупреждавайки, че липсата на гъвкавост води до изтичане не само на капитали, но и на най-ценния ресурс.
Европа губи своите спестявания, които отиват към САЩ, където създават работни места за бъдещето, вместо тук. Най-важното обаче са хората – талантите, инженерите, лекарите, които трябва да имат правото да останат и да развиват кариерата си у дома“, категоричен бе Пеканов.
Скритото оръжие: Източна Европа
доц. д-р Светослав Ценов завърши с оптимистична нотка, призовавайки за промяна в перспективата и фокусиране върху потенциала на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Регионът вече не е просто потребител, а генератор на иновации. Той даде пример с румънска AI технология за диагностика на рак на простатата, която съкращава времето за поставяне на диагноза от един месец на един ден.
В България и в другите пазари от ЦИЕ имаме много подобни примери. Трябва да бъдем горди, да вървим напред и да се чува по-силно гласът ни“, призова лидерът от Astellas Pharma.
Ако Европа успее да превърне регулациите си от пречка в катализатор, тя има всички шансове не само да създава следващите световни шампиони, но и да печели мачовете на свой терен.
