Статистиката за България: Привидно малко чакане за лечение, но тежки финансови бариери

Времето за чакане в Европа се удължава, докато България се бори с рекордно ниска продължителност на живота и финансови бариери пред пациентите. Това показват най-новите данни от мащабния доклад „Здраве с един поглед 2025“ (Health at a Glance 2025) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Докладът алармира, че дългото чакане за диагностика и планови операции кара пациентите в Европа да живеят по-дълго с болка и увреждания, което сериозно влошава крайните резултати от лечението.

В Германия и Франция една пета чакат седмици само за да посетят джипи. В Швеция 23% от пациентите чакат повече от седмица, във Франция и Германия това е един на всеки пет (20%), а във Великобритания е близо до това ниво – 18%. Когато се броят и тези, които чакат от шест до седем дни, дяловете се увеличават още повече: Швеция (30%), Франция (28%), Обединеното кралство (27%) и Германия (26%).

Ключови данни и статистика за Европа показват, че времето за изчакване за важни процедури (като смяна на тазобедрена става или операция на катаракта) се увеличава в редица европейски държави, което води до трайно влошаване на качеството на живот.

Данните от Здравния профил на България за 2025 г., изготвен съвместно от ОИСР и Европейската комисия, показват специфична и парадоксална реалност:

• Официално ниски нива на „неудовлетворени потребности“: Само 1,1% от българите съобщават за неудовлетворени медицински нужди поради разходи, разстояние или време за чакане (което е под средното за ОИСР ниво от 3,4%). Страната е отбелязала огромен спад в този показател през последните десетилетия (от 15,3% насам).
• Голямо социално неравенство: Докато в най-богатите домакинства едва 0,3% изпитват затруднения с достъпа, при най-бедните този процент скача до 2,7%. Основният проблем у нас не са административните листи на чакащите, а директните плащания от джоба на пациента, които спират хората изобщо да потърсят помощ.
• Най-ниската продължителност на живота в ЕС: Въпреки частичното възстановяване след пандемията, средната продължителност на живота в България достига 75,9 години, което остава най-ниското ниво в целия Европейски съюз — с близо 6 години под средното за ЕС.
• Мъжка смъртност и риск: Разликата в продължителността на живота между мъжете и жените в България е огромна — 7,4 години в ущърб на мъжете (при средно 5,2 години за ЕС). Основните причини са високите нива на тютюнопушене, алкохол и сърдечно-съдови заболявания (които причиняват близо две трети от всички смъртни случаи).
• Ниска преживяемост при онкологични заболявания: Смъртността от рак у нас (190 на 100 000 души) е близка до средната за ОИСР (191), но 5-годишната преживяемост остава критично ниска поради късна диагностика и забавен достъп до ефективно лечение.

Докладът на ОИСР заключава, че забавянето на реформите и пренебрегването на превенцията вече се превръщат в сериозен икономически риск, като хроничните заболявания в България ще продължат да оказват натиск върху пазара на труда и икономическия растеж през следващите десетилетия.