Нова надежда: Български лекари извършиха за първи път у нас операция на дете по световен метод
В Болница ВИТА за първи път в България беше извършена щадяща операция на дете с екстрофия на пикочния мехур, при която тазовите кости бяха събрани чрез остеосинтеза, избягвайки традиционното им контролирано счупване (остеотомия). Историческата за страната ни интервенция беше реализирана от съвместен екип, воден от д-р Емил Атанасов и световнопризнатия сръбски реконструктивен уролог проф. Радош Джинович.
Според д-р Емил Атанасов, началник на Отделението по урология и детска урология в болница „Вита“ методът е иновативен за страната. Макар екстрофията да се оперира и досега в България, досегашният подход е включвал счупване на тазовите кости, за да може тазът да бъде събран. Това е налагало продължителна имобилизация на детето за период между 20 дни и един месец.
- Същност на аномалията: Екстрофията на пикочния мехур е изключително тежка вродена малформация, при която липсва предна коремна стена, а пикочният мехур и уретрата са напълно отворени навън.
- Новаторската техника: Вместо травматичното счупване на таза, костите се събират и фиксират по естествен път, което драстично намалява постоперативната болка и усложненията.
- Предимства за пациента: Методът осигурява бързо възстановяване, минимална кръвозагуба и стабилност на таза, необходима за бъдещото прохождане и движения на детето.
- Световно ниво у нас: Благодарение на дългогодишното партньорство между българските специалисти и екипа на проф. Джинович, сложните реконструкции вече се извършват в София, спестявайки на семействата скъпоструващо лечение в чужбина.
Техниката се прилага от д-р Джинович в Белград, с когото българският екип работи от осем години. Според него редките аномалии трябва да се лекуват от специалисти с голям опит. Той посочи, че само през миналата година сръбският специалист е оперирал около 50 деца с екстрофия.
При новия подход тазът не се счупва. Вместо това тазовите кости се освобождават и се събират отпред, след което се зашиват. Така отпада необходимостта детето да чака зарастване на фрактура, а възстановяването е значително по-бързо.
Като пример д-р Атанасов посочи първия пациент, опериран по този начин у нас. Детето е било хоспитализирано пет дни, като още на петия ден е можело да сяда в леглото и е било изписано. По информация на родителите то не е изпитвало болки и е било активно още в ранния следоперативен период.
Според него извършването на подобни операции в България е важно и за семействата, тъй като при лечение в чужбина детето обикновено остава там поне 20 дни за проследяване.
Екстрофията най-често се открива по време на феталната морфология. Когато диагнозата е известна предварително, най-подходящото време за операция е между третия и шестия месец след раждането, когато костите все още са меки и тазът по-лесно се адаптира към новата анатомична позиция.
Заради доброто сътрудничество между двата екипа е създадена организация операции на деца с това заболяване да се извършват съвместно в България, а българските специалисти да поемат последващото проследяване.
