Неоптимистични данни за критичните точки в здравеопазването
Държавните болници в страната са натрупали дългове в размер на 426 млн. евро към 31 март, като над 21 млн. евро от тях вече са просрочени. Данните бяха изнесени от здравния министър Катя Ивкова по време на пресконференция, посветена на критичните предизвикателства пред сектора.
Очертават се сериозни финансови и структурни предизвикателства пред българското здравеопазване, каза министър Катя Ивкова.
Сериозен индикатор за засилващия се финансов натиск е фактът, че 17 държавни болници са били принудени да изтеглят банкови кредити. Въпреки че кредиторите са общо пет банки, основната част от заемните договори са сключени само с една от тях.
Трите най-задължени болници в България (по общи разходи):
- УМБАЛСМ „Пирогов“ (София
- УМБАЛ „Александровска“ (София)
- УМБАЛ „Свети Георги“ (Пловдив)
Министър Ивкова уточни, че макар тези три най-големи лечебни заведения да оглавяват списъка по размер на общите дългове, те към момента нямат натрупани просрочени задължения.
Министър Ивкова предупреди и за реален риск от загуба на външно финансиране за десетки милиони. Поради системно забавяне в изпълнението на международни проекти през последните три години, държавата може да изгуби прогнозно 56 700 164 евро. Предстои извършването на подробен одит, който да установи точните суми по всяка застрашена програма.
Отчетени бяха и бюджетните разходи на самото Министерство на здравеопазването. До 30 април 2026 г. ведомството е похарчило общо 188 380 000 евро. От тях 32 млн. евро са преведени като трансфери към НЗОК, а 56 млн. евро са отишли за кредитиране на натрупани стари задължения. Към момента неоплатените разходи на министерството възлизат на 12 млн. евро. Данните са част от изискан от министъра извънреден доклад, който анализира разплащанията, дълговете и кадровото обезпечаване в системата.
Процедурата по проектирането на детската болница е спряна, защото има жалба в КЗК, но на оперативно ниво се провеждат срещи по другите дейности, заяви Ивкова.
Здравно-инвестиционната компания за детската болница разполага с 47,5 млн. евро, които ще покрият проектирането, управлението на проекта и текущите разходи. Здравният министър отчете, че през последните три години няма особен напредък в кадровото обезпечаване и изграждането на инфраструктура към педиатричното лечебно заведение. По тези дейности вече се работи, стартирани са и разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, уточни Ивкова.
Зам.-министърът Петко Салчев заяви, че ще бъде преразгледана цялостната лекарствена политика, като се вземат предвид всички съществуващи проблеми. За изнесените от служебната власт данни за големите разлики в цените, на които държавни болници са купували скъпоструващи нерегистрирани лекарства, той обяви, че ще данните ще бъдат подложени на анализ. „Занапред няма да се предоставя необективизирана информация“, категоричен бе зам.-министърът.
„Част от данните не са верифицирани от експертите на МЗ, което ме притесни“, посочи Салчев. Ивкова допълни, че въпросният анализ не е изготвен от лекарствената дирекция на МЗ, което е недопустимо. Предвиждат се промени в наредби и лекарствените закони. По думите на Салчев пазарът на лекарства в България е свръхрегулиран и това също води до проблеми в системата.
Целта е налагане на строг контрол и уеднаквяване на цените на лекарствата в болничната система. Допълнително ще бъдат подложени на пълна проверка данните за нерегистрираните лекарства у нас, за които има съмнения, че не са били експертно проверени от предходния екип на министерството
Реална е опасността да загубим европейското финансиране (86,3 млн. евро) за спешната въздушна помощ.
Загубата на средствата за оперативните бази е 6,3 млн. евро. Над 80 млн. евро за медицинските хеликоптери също са под риск. Решението, което предложи служебният екип на министерството, бе изграждането на базите да бъде изведено от ПВУ, за да не бъде изгубено финансирането за хеликоптерите. Все още се водят преговори, но предвид крайният срок (м. юни) опасността да не получим средствата е реална.
