Отвъд анамнезата: Лекарите, които пишат историята на душите ни

Днес е ден на светлина. Ден, в който прекланяме глава пред буквите, пред словото и пред хората, които превърнаха знанието в наше най-силно оръжие. Но сред пантеона на българските радетели на словото има една особена, свята категория творци, чийто принос често остава в сянката на голямата история. Това са лекарите-писатели и просветници. Хората, които през тъмните векове на робството лекуваха не само страдащите тела, но и ранената душа на българския народ.

Възрожденският лекар не беше просто лечител. Той беше мисионер. Завършили престижни европейски университети в Париж, Мюнхен, Монпелие и Пиза, тези велики българи отказаха блясъка на западните кариери. Те избраха да се завърнат в родината, за да донесат най-ценния лек – светлината на просвещението.

Днес, на 24 май, ние си спомняме за д-р Петър Берон. Човекът, който с лечителска прецизност разбра, че най-тежката болест на едно общество е неграмотността, и ни подари „Рибния буквар“, за да излекува умовете ни.

Спомняме си за д-р Иван Богоров – завършва медицина в Париж и практикува като лекар в няколко български града. Той е бащата на българската периодична преса. През 1846 г. в Лайпциг издава „Български орел“ – първия български вестник. Богоров е и страстен пазител на чистия български език, като води упорита борба срещу чуждиците и създава десетки нови български думи (като „вестник“, „часовник“, „прием“), които ползваме и днес.

Прекланяме се пред титаничния ум на д-р Никола Пиколо (1792–1865)– хирург и поет, признат от европейската интелигенция, който превеждаше философи, за да докаже, че българският дух е равен на европейския.

Роден във Велико Търново, той завършва медицина в Париж и става изключително ценен главен лекар в Букурещ.

Истински гражданин на света и титан на мисълта. Пиколо е поет, драматург и преводач, който пише на български, гръцки и френски език. Той превежда на старогръцки Декарт и Русо, превежда класическа литература за българите и преподава философия в Йонийската академия. Ползва се с огромен авторитет сред европейската интелигенция.

Д-р Марко Павлов (1784–1864). Завършва медицина в Монпелие, Франция. Той е признат за първия дипломиран лекар, който се установява да практикува трайно по българските земи (във Велико Търново през 1831 г.).

През 1823 г. основава първата съвременна аптека в България („Илачница“). Освен лечител, той е активен спомоществовател за издаването на първите български книги и един от основните дарители за девическото и мъжкото училище в Търново.

Проф. д-р Параскев Стоянов (1871-1941 г.) лекар-хирург, основоположник на хирургията и морелечението в здравното дело на България. Първи професор по хирургическа пропедевтика в първия медицински факултет в София, автор на първите учебници по хирургия, създал своя хирургична школа. Отличен организатор, ръководил отделения, хирургична клиника и болници в Ловеч, Русе, Плевен и Варна, създал санаториуми. Занимава се активно с краеведска дейност в Ловеч, Плевен, Варна. Запален турист и алпинист, сред първите любители фотографи, експериментатор и новатор. Считан е за един от „бащите“ на българския и румънския анархизъм. Владее 10 езика.

Не бива да пропускаме и милосърдните сестри!

Мара Белчева (1868 – 1937). Макар в историята да е по-известна като една от най-нежните и изтънчени български поетеси и спътница на Пенчо Славейков, по време на Междусъюзническата и Първата световна война тя завършва курс и работи всеотдайно като милосърдна сестра (медицинска сестра) на фронта.

Анка Ламбрева (1895 – 1989) — първата българка, обиколила света. Завършва курса за милосърдни сестри към Българския червен кръст (БЧК) и работи в болници в София по време на епидемии. Благодарение на медицинската си професия, тя пътува и работи в Нова Зеландия, Иран, Франция и редица други държави. Анка Ламбрева е автор на пътеписи и мемоарни книги. Тя описва невероятните си пътешествия по света в книги като „Из слепите петна на социалния живот“ и „Карлово и карловци“.

Тя оставя дълбока следа в българския модернизъм със своите интимно-философски стихове. Авторка е на стихосбирките „На прага стъпки“, „Сонети“ и „Избрани песни“.

Почитаме д-р Иван Селимински, д-р Стоян Чомаков и Константин Фотинов (1790–1858) – мъже, които градяха болници, но успоредно с тях вдигаха училища, печатаха списания и купуваха книги. Те разбраха първи, че за да бъде едно тяло здраво, то първо трябва да бъде свободно, а свободата започва от ума и от родното слово.

Традицията, оставена от тези велики мъже, е жива и днес. Всеки път, когато влизате в болничната стая с блага дума, всеки път, когато преподавате на своите студенти, и всеки път, когато избирате хуманизма пред безразличието, вие продължавате делото на възрожденските лекари. Вие пишете съвременната история на спасението – със знание, с грижа и с българско слово.

Възрожденската традиция лекарят да бъде и писател остава дълбоко закодирана в българската култура. През следващите десетилетия някои от най-големите български умове и писатели също са медици по образование:

Проф. Асен Златаров – химик, лекар и белетрист; Валери Петров – един от най-обичаните български поети и преводачи, който завършва медицина; д-р Димитър Димов – ветеренарен лекар и професор по анатомия, автор на романа „Тютюн“. Днес Съюзът на писателите лекари в България носи неговото име.

Част от съвременните български лекари, които лекуват и чрез силата на художественото слово са: проф. д-р Златимир Коларов – Един от най-уважаваните български ревматолози и професор по медицина. Той е дългогодишен председател на българския Съюз на писателите лекари и генерален секретар на Световния съюз на писателите лекари (UMEM). Автор е на над 30 художествени книги, сред които романи, разкази и филмови сценарии.

Д-р Калин Терзийски – Психиатър по образование и практика в миналото, днес той е сред най-популярните съвременни български писатели. Неговият стил е бунтарски и психологически дълбок. Носител е на Наградата за литература на Европейския съюз за сборника с разкази „Има ли кой да ви обича“.

Д-р Тотко Найденов – Кардиолог и емблематичен здравен журналист, създател на Деня на българския лекар (19 октомври). Написал е десетки книги, посветени на лекарската професия, медицинската етика и истории от лекарската практика, включително поредици като „Книга за българските хирурзи“.

Проф. д-р Георги Чалдъков – Световноизвестен учен в областта на клетъчната биология и почетен член на редица международни академии. Освен научните си трудове, той издава силно емоционални и философски есета, публицистика и разкази, които печелят международни литературни отличия.

Д-р Фани Цуракова – Изтъкнат български психиатър и дългогодишен почетен председател на Съюза на писателите лекари. Тя пише психологически романи, криминална проза, драми и пиеси, които изследват тъмните и светлите страни на човешкото съзнание.

Активни творци и общественици са проф. д-р Добрин Паскалев – Известен нефролог и преподавател, който съчетава науката с писането на есета, историко-медицински очерци и художествена проза;

Д-р Лъчезар Кайтазки – Невролог и управител на медицински център, който активно публикува поезия и разкази, представяйки България на международни лекарски литературни конгреси.

Д-р Ивайло Петров – лекар-невролог и поет, чиито стихове често третират крехкостта на човешкия живот и допирните точки между болката и красотата.

Проф. д-р Коста Костов – пулмолог, журналист и общественик с будна мисъл и изящно перо.

Поетесата д-р Христина Димитрова – общопрактикуващ лекар от Варна.

Нека светлината на днешния празник ви носи здраве, сили и непресъхващо вдъхновение! Нека духът на лекарите-будители ни пази и води напред!