Десетки терапии, одобрени в ЕС, не стигат до българските пациенти

Българската здравна система е изправена пред нарастващ риск от ограничен достъп до модерно лечение заради недостиг на публично финансиране и все по-тежък натиск върху бюджета за лекарства. Това предупредиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България – ARPharM, които настояха за спешни промени в модела за лекарствено осигуряване.

Според организацията в момента дефицитът в системата се компенсира основно от пациентите и фармацевтичната индустрия. От асоциацията алармират, че ако сегашният модел продължи, България рискува да остане още по-назад в достъпа до иновативни терапии.

Проблемът с парите за лекарства

По данни на ARPharM лекарите в България изписват около 57 милиона опаковки лекарства годишно, които се покриват от НЗОК. Това обаче представлява едва една трета от всички медикаменти по лекарско предписание. Останалите две трети се плащат директно от пациентите.

Според данните около 1,6 милиона здравноосигурени българи разчитат на лекарства, покривани от касата. Това са основно хора с тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

От асоциацията посочват, че България разполага със значително по-малък публичен ресурс за лекарства в сравнение с останалите държави в Европейския съюз. Общата стойност на лечението по линия на НЗОК е около 220 евро годишно на човек, но реално касата покрива едва около 150 евро.

Разликата между реалната стойност и плащанията на НЗОК се компенсира чрез отстъпки и механизми за възстановяване, поемани от фармацевтичните компании. На този фон средното публично финансиране за лекарства в Европейския съюз достига около 500 евро на човек годишно.

Рискът за новите терапии

От ARPharM предупреждават, че моделът става все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките, които индустрията предоставя, вече достига около 30 процента от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК.

Според организацията при някои нови терапии финансовият натиск става толкова голям, че участието на компаниите на българския пазар започва да губи икономическа логика. Именно това, според асоциацията, е една от причините десетки иновативни терапии, одобрени в Европейския съюз между 2022 и 2024 г., все още да не са достъпни за българските пациенти.

Става дума за медикаменти за тежки, редки и хронични заболявания, при които времето често е решаващо за живота на пациентите.

„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, заяви председателят на ARPharM Павел Колев.

Най-ниски цени, най-голям натиск

От асоциацията подчертават, че производителите в България работят при едни от най-строгите ценови ограничения в Европа. По закон цените на лекарствата не могат да бъдат по-високи от най-ниските за същите продукти в Европейския съюз.

Според индустрията именно комбинацията от ниски цени, растящи отстъпки и липсата на предвидим бюджет създава сериозен риск за навлизането на нови лекарства у нас.

„Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел“, заяви изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев.

Какво предлага индустрията

От ARPharM настояват за два ключови механизма – предвидимо увеличение на бюджета за лекарства и въвеждане на разумен таван на отстъпките, които компаниите връщат към системата.

Според организацията инвестицията в модерно лечение не трябва да се разглежда само като разход, а като инвестиция в здраве, работоспособност и човешки капитал.