Безплатни прегледи за епилепсия
Oт днес, 18 май, до 22 май 2026 година, Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ ще извършва безплатни прегледи за епилепсия, като част от кампанията „Здраве за всички“.
Прегледите ще се извършват след предварително записване на телефон 0886 676 210, в часовия диапазон от 09:00 до 13:00 часа, до пет дни преди датата на прегледа. Те са насочени към осигуряване на достъпна и високоспециализирана медицинска помощ, профилактика и ранна диагностика на социалнозначими заболявания. Акцентът на кампанията е поставен върху епилепсията – едно от най-честите хронични неврологични заболявания, което оказва сериозно влияние върху качеството на живот на пациентите и техните близки.
Основен симптом на заболяването
Епилептичните пристъпи, които могат да протичат по различен начин, са основните симптоми на заболяването. Генерализираните пристъпи започват внезапно и често протичат с падане, тонично-клонични гърчове, нарушено дишане и загуба на съзнание. При други форми се наблюдават краткотрайни епизоди на втренчване и липса на контакт с околната среда, а при миоклоничните пристъпи – внезапни неволеви потрепвания на крайниците и изпускане на предмети. Специалистите напомнят, че по време на пристъп не бива да се правят опити за насилствено отваряне на устата на пациента, тъй като това може да доведе до допълнителни травми.
След преминаването му
Често пъти се наблюдават объркване, умора, сънливост, главоболие, повръщане и временни нарушения в поведението и паметта. Епилепсията е заболяване с висока медико-социална значимост поради непредвидимостта на пристъпите, риска от травми и усложнения, както и продължаващата обществена стигма спрямо засегнатите пациенти. Въпреки това, при около 70% от случаите се постига добър контрол чрез съвременна антиепилептична терапия.
Причините за епилепсията
Нерядко остават неизяснени, но епилепсия може да се развие и вследствие на мозъчна травма, инсулт, мозъчни тумори или злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Специалистите от Клиниката по нервни болести подчертават, че точната диагноза и правилната интерпретация на лектроенцефалографските изследвания (ЕЕГ) са от ключово значение за успешното лечение и проследяване на заболяването.
Историята на епилепсията е сред най-драматичните в медицината, тъй като в миналото тя е заемала границата между реалния и духовния свят.
Първият научен „откривател“
За разлика от вирусите, епилепсията няма един откривател под микроскоп, но човекът, който я „открива“ за съвременната наука, е старогръцкият лекар Хипократ около 400 г. пр. Хр.
- В своя прочут труд „За свещената болест“, той пръв дръзко заявява, че епилепсията не е божествено проклятие, а заболяване на главния мозък.
- Поради удивителните си наблюдения над пациенти с травми на главата, Хипократ въвежда и понятието grand mal (голям пристъп), което се използва и до днес.
Какво са мислили обикновените хора през вековете?
В продължение на хилядолетия думите на Хипократ са били напълно игнорирани от масите. Тъй като пристъпите започват внезапно, променят гласа, погледа и движенията на човека, обикновените хора са вярвали в свръхестествени сили:
- Обсебване от демони: В Древен Вавилон и по-късно през Средновековието в Европа се е смятало, че тялото на болния е превзето от зли духове. Вместо лекари, „лечението“ е включвало екзорсизъм, молитви и болезнени ритуали.
- Гневът на Луната (Селена): Древните римляни са наричали страдащите от епилепсия lunaticus (лунатици или „поразени от луната“). Те вярвали, че богинята на Луната наказва хората за техните грехове.
- Болест на гениите: Тъй като велики личности като Юлий Цезар, Александър Македонски и Херкулес са имали епилепсия, в някои култури тя е наричана „Херкулесова болест“ и се е смятала за белег на висш интелект, пророчески дарби или докосване от боговете.
- Страх от заразяване: Обикновените хора в Рим толкова се страхували от пристъпите, че вярвали, че ако просто духнеш към човек с епилепсия или погледнеш в очите му по време на гърч, ще се заразиш веднага.
