За депресията, затлъстяването и чревната микробиома
„Затлъстяването и депресията са тясно свързани и често образуват порочен кръг, от който пациентите трудно излизат сами. Това заяви в подкаста „В центъра на системата“ на БНР д-р Николина Радулова, ендокринолог в 17 ДКЦ в София.
Д-р Радулова подчерта, че наднорменото тегло не бива да се разглежда като личен провал или липса на воля. То вече е глобална пандемия, а СЗО предупреждава, че една трета от населението на планетата е със затлъстяване. Особено тревожно е затлъстяването сред младите хора и учениците.
Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, което повишава риска от множество усложнения:
– сърдечно-съдови заболявания;
– артериална хипертония;
– диабет;
– нарушения в липидния профил;
– чернодробни и стомашно-чревни заболявания;
– сънна апнея;
– репродуктивни проблеми.
„Човекът не иска да е затлъстял. Това не е просто въпрос на желание за отслабване или на слаба воля. Съществува една теория за пестеливия генотип. Така е създаден човешкият организъм, че да натрупва хранителни запаси за моменти, когато няма да има достатъчно храна.
Но в случая това нещо вече се обръща срещу човека и вместо да помага – вреди хората. Днес те не са длъжни да работят в селското ступанство, да сеят, да има дълъг проце и той да е свързан с изразходване на много енергия. В момента е лесно, отива човек в магазина, избира храна, купува си каквото желае, но не винаги тази храна е и здравословна. Заседналиат начин на живот също е много важен.
Когато няма разход на калории, те се трупат и това е нещо с под формите намазнини, които са в адипозните клетки. Когато се натрува голям количество храна, мастната тъкън се превръща в една ендокринна тъкан, която произвежда много цитокини. Тя става вредна ендокринна тъкан.
А цитокините са вредни вещества. Действат на ендотела, на съдовете, намаляват инсулиновата чувствителност. Искам да кажа, че затслъстяването е хронично, комплексно, метаболитно заболяване, което уврежда здравето, намалява продължителността на живота и фактически възниква, когато енергийния прием надвишава разхода.
Така че, генетичната предразположеност има значение, но огромна роля играят и факторите на средата – заседналият начин на живот, неправилното хранене, стресът и социалната стигма.
Генетичните фактори са около 40% , но повечето е свързано с начинът на живота, с прекомерното – т.н. хранене за удоволствие, допаминът иска храна, канабиоидите са тези, които показват колко е приятно да се храни човек, това удоволствието от хранене е различно от храненето, което е във връзка с глада“.
Ендокринологът обърна специално внимание на психичните последици от затлъстяването.
Затлъстяването и депресията са взаимно свързани. Формира се двупосочна връзка, при която едното състояние влошава другото и чревната микробиота има огромно значение както за физическото, така и за психичното здраве. Това са бактериите в червата, които участват в обработката на храната и в комуникацията с мозъка. Мозъкът получава информация от червата чрез т.нар. вагусов нерв. Хормоните грелин и лептин регулират чувството за глад и ситост. Когато микробиотата е нарушена, това може да повлияе на апетита, настроението и метаболизма, подчерта д-р Радулова и заключи, че решението е комплексно лечение, което включва ендокринолог, диетолог и психолог или психиатър.
