„Ало, Докроре“ в агония: Ще убие ли дигиталната бюрокрация последната нишка между лекар и пациент?
Докато държавата бленува за „хай-тек“ здравеопазване, общопрактикуващите лекари се оказват притиснати между изискванията на закона и реалността на селските райони. Д-р Гергана Николова предупреждава: Не правете от медицината нехуманна статистика!
България официално навлезе в ерата на телемедицината, но вместо с фанфари, новата Наредба за медицинска помощ от разстояние бе посрещната с вълна от недоволство. В центъра на този конфликт стои един от най-уважаваните гласове в гилдията – д-р Гергана Николова, член на УС на Българския лекарски съюз.
Парадоксът: По-близо дигитално, по-далеч човешки
Според новите правила всяка дистанционна консултация трябва да бъде строго регламентирана – с предварителен подпис в кабинета, през специализирана платформа и със задължително документиране в Националната здравноинформационна система (НЗИС).
„Ние сме пред избор: да сме хора или да спазваме абсурдна наредба“, сподели д-р Николова в ефира на bTV. Тя остро критикува идеята, че телефонният разговор – често животоспасяващ за хора в отдалечени райони – вече попада под ударите на административни ограничения.
Наслояване на хаоса върху прегърбените ОПЛ
Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) вече работят под огромно напрежение, обслужвайки хиляди пациенти. Новите дигитални изисквания се „наслояват“ върху една и без това задъхваща се система:
- Идентификационен капан: Пациентите нямат лични карти с чип за електронна идентификация, което прави входа в системите сложен.
- Дискриминация на възрастните: Как един самотен човек в планината ще подпише декларация за съгласие в кабинета, преди да може да се обади за съвет по телефона?.
- Административен товар: Вместо да преглеждат, лекарите се превръщат в софтуерни оператори, които трябва да вписват всеки имейл или Viber съобщение като „телемедицинска сесия“.
Пътят напред: Еволюция, а не революция чрез декрет
Д-р Николова подчертава, че медиците не са против технологиите. Напротив, в нейните практики телемедицината вече се ползва за измерване на температура или снимки на гърло. Но проблемът е в рязкото пресичане на традиционната връзка:
- Постепенно въвеждане: Не можеш да разрушиш работещия модел, преди новият да е тестван.
- Реални стимули: Системата трябва да подпомага лекаря, а не да го наказва с глоби за „незаконни“ съвети по телефона.
- Достъпност: Дигитализацията трябва да служи на хората, а не да ги оставя без достъп до здравеопазване поради липса на „платформа“.
Заключението е ясно: Ако дигиталното здравеопазване се превърне в параван за бюрокрация, цената ще бъде платена от най-слабите. Д-р Николова и нейните колеги настояват за диалог, който да постави пациента пред софтуера.
Смятате ли, че задължителната електронна идентификация е най-голямата пречка пред телемедицината у нас, или проблемът е в липсата на дигитална грамотност сред по-възрастните пациенти?
