10-те най-велики открития на медицината за всички времена

През хилядолетията, в които войните и епидемиите са вземали хиляди жертви, мечтата за дълголетие е била почти неосъществима, ако не се броят тайнствата на знахарството. Последните два века обаче нещата се промениха и една от причините за това се крие в напредъка на медицинската наука. Откритията дават надежда не само да добавяме години към живота си, но и все по-добро качество на живот към годините.

Някои от тези открития в наше време изглеждат елементарни, но всъщност те са спасили милиони животи. Навръх Международния ден на здравето и ден на здравния работник в България ви предлагаме 10 от най-гениалните медицински открития в историята на човечеството.

1. Измиването на ръцете преди интервенции и операции

Още през 19 в. унгарският лекар Игнац Филип Земелвайс открива, че месечната смъртност от родилна треска в акушерските клиники намалява до 50% след измиването на ръцете на персонала. Откритието му е посрещнато на нож от старите лекари във Виена, където работи, а самият д-р Земелвайс e обявен за луд и вкаран в лудница, където умира от сепсис вследствие на раните, получени от жесток побой от персонала. В наши дни в цивилизованите държави са разпоредени специални и задължителни правила за измиване и дезинфекциране на ръцете на медицинския персонал. А и е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хил. детски живота дневно.

2. Ваксинирането

Човечеството е дало най-много жертви при епидемии. Но английският лекар Едуард Дженър променя това, след като само няколко години преди настъпването на 19 в. прави първата ваксина против едра шарка, а през 1805 г. Наполеон, макар по това време страната му да е във война с Англия, въвежда задължително ваксинирането във Франция. До откритието на д-р Дженър вариолата убива около 400 000 европейци годишно (включително и петима действащи монарси) и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението. Умирали една четвърт от възрастните и над 55% от заболелите деца. Благодарение на универсалното задължително ваксиниране последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 г., а през 1980 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява окончателното унищожаване на вируса. В България заболяването е официално ликвидирано през 1928 г., след като от 1903 г. противовариолната ваксинация става задължителна по силата на Закона за опазване на общественото здраве.

3. Рентгенът

Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. от германския физик Вилхелм Конрад Рьонтген и дава мощен тласък не само за развитието на физиката, но разкрива невероятни хоризонти пред медицинската диагностика. Рьонтген, починал от рак в резултат на облъчването от лъчите, които сам открил, до края на живота си не е вярвал във вредата от тях. Разбира се, с този дар на науката не бива да се злоупотребява, защото днес знаем, че само една снимка на зъб се равнява на 365 изпушени цигари.

Вилхелм Конрад Рьонтген прави първата в света рентгенова снимка на ръката на съпругата си. Оригиналът на рентгенова снимка се съхранява в германския музей „Deutsches Museum in Munich” в Германия.

4. Инсулинът

Открит е от доктор Фредерик Г. Бантинг, Чарлз Бест и Джон МакЛеод в университета в Торонто през 1921 година. Те успяват да изолират екстракт на инсулин от панкреаса на куче. На 11 януари 1922 г. инсулинит за пръв път е инжектиран на диабетно болното 14 годишно момче Леонард Томпсън. И ако до началото на ХХ в. захарната болест се равнявала на смъртна присъда, днес, макар да не е открито нищо по-добро от инсулина, хората с диабет благодарение на това лекарство и на добрия контрол могат да доживеят до дълбоки старини. Пример за това е не само 88-годишният ръководител на Социалистическата федеративна република Югославия Йосип Броз Тито, но и милиони хора по света.

5. Антибиотиците

Ако днес населението на планетата надминава 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на антибиотиците. Началото на масовата им употреба е поставено през Втората световна война с първия известен на човечеството техен представител – пеницилина. Последната крачка към раждането на революционното лекарство срещу сифилис, туберкулоза, гангрена и прочее инфекции прави Александър Флеминг, който, докато изследва грипа, открил природния пеницилин. После се раждат стрептомицин (използван за пръв път в лечението на туберкулоза през 1946 г.), биомицин и т.н. Днес годишно се произвеждат 12 млн. кг пеницилин и употребата му има важен принос за по-здравословния и по-продължителен живот, а смъртността от инфекциозни заболявания, причинени от бактерии, само в САЩ е едва 5% от смъртността преди век! Антибиотиците дават тласък и на развитието на други клонове в медицината, сред които са онкологията, хематологията, трансплантологията, защото имунитетът на раково болните на химиотерапия и след операция е отслабен и те са податливи на всякакви бактериални инфекции, които успяват да победят благодарение на антибиотиците.

На 28 септември 1928 година известният шотландски бактериолог и имунолог сър Александър Флеминг прави едно от най-значимите научни открития, повлияло медицината, откривайки първия антибиотик, станал известен като пеницилин. Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той решава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря микроорганизмите. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum. Флеминг отнася въпроса до министерството на земеделието в САЩ. Флеминг измисля терминът „пеницилин“ за да опише филтрата на „бульонната“ култура на пеницилиновия мухъл. Дори в тези ранни етапи, пеницилинът се оказва най-ефективен срещу Грам-положителните бактерии, и неефективен срещу Грам-отрицателни организми. Първоначално Флеминг смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на Bacillus influenzae, сега познат като Haemophilus influenzae. След по нататъшни експерименти Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1931 г. През 1934 г. подновява клиничните проучвания до 1940 г. В края на 30-те години двамата английски лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. После пречистват пеницилина и го използват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект. Една от причините за продължаващата широка употреба на пеницилина е, че действа ефикасно срещу най-различни патогенни микроорганизми. Той се използва за лечение на сифилис, гонорея и дифтерия, някои форми на бронхит, менингит, костни инфекции и най-различни други заболявания.

6. Очилата

През 1249 година английският учен Роджър Бейкън открива, че за засилване на зрението може да се използват лещи. Затова и Бейкън се смята за баща на съвременните очила. Около 15 век пък в Китай са създадени първите очила със затъмнени стъкла. Китайците затъмнявали стъклата, като ги опушвали по специална технология. Стъклата обаче не позволявали добра видимост, както и не предпазвали от слънчевите лъчи, но и целта им в този период не била такава. Затъмнените стъкла били използвани главно от съдиите в Китай, за да прикриват изражението на очите си по време на съдебните заседания. Вярвало се също така, че тъмните стъкла прогонвали злите сили.

7. Трансплантацията

Част от човешката мечта за дълголетие, при това в добро здраве, е присаждането на органи което осигурява по-добро качество на живот на болния. Свидетелства за това се откриват в древните митологии не само на Китай и Гърция. Легенда разказва, че през 3 в.сл.Хр. лечителите Козма и Дамян извършили чудо, присаждайки крак от убит етиопец на бял човек. През вековете опитите за трансплантация на органи не са давали задоволителен резултат, докато не била открита и изследвана причината за това – реакцията за отхвърляне на присадката. След първата успешна трансплантация на бъбрек през 1953 г. в САЩ световноизвестният сърдечен хирург – южноафриканецът Кристиан Барнард, извършва първата трансплантация на сърце през 1959 г. Историята обачи си има предистория – през 40-те и 50-те години на миналия век, академик Владимир Петрович Демихов (8 юли 1916 г., Москва – 22 ноември 1998 г., Москва, Русия) извършва първите трансплантации в света, включително трансплантация на сърце на животно и подмяна на сърце-бял дроб на животно. И Майкъл Дебейки, и Кристиан Барнард го сочат като пръв и безспорен свой учител.

„Първите“ в света на акад. Владимир Петрович Демихов: 1937 г. създава и присажда първото в света изкуствено сърце.
1946 г. — първата в света хетеротопна трансплантация на сърце в гръдната кухина;
1946 г. — първата в света трансплантация на сърце и бял дроб;
1947 г. — първата в света изолирана трансплантация на бял дроб;
1948 г. — първата в света трансплантация на черен дроб;
1951 г. — първата в света ортотопична трансплантация на сърце без използване на изкуствено кръвообращение;
1952 г. — първата в света операция за мамарна коронарна байпас (1988 г. — Държавна награда на СССР);
1954 г. — трансплантация на втора глава на куче (създава общо 20 двуглави кучета).

Днес трансплантациите на органи, тъкани, кости са рутинна операция в целия цивилизован свят, а присаждането на лице, ръце, крака вече не е новост. При това медицината се цели по-високо – качеството на живот на хората с присадки да не се различава много от това на здравите.

Ако днес населението на планетата надхвърля 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на „ин витро“ оплождането, дало тласък на развитието и на други методи на асистираната репродукция. След 1978 г. благодарение на британския учен Робърт Едуардс милиони двойки по света имат шанса да прегърнат свое дете.

9. Ехокардиографията

Еволюцията на ехографията датира от 1880 г., когато братята Жак и Пиер Кюри откриват пиезоелектричество. По време на Втората световна война, ултразвуковата диагностика напредва бързо, поради използването й за откриване на подводници. Пионерите на ехокардиография са Инге Едлер, кардиолог в университета в Лунд, Швеция, и Хелмут Херц , шведски физик. Едлер и Херц взимат назаем сонарно устройство от местната корабостроителница, подобряват го и записват сърдечното ехо от собственото сърце на Херц. С развитието на този ултразвуков „рефлектоскоп“, се появява ехокардиография. Едлер и Херц първи съобщават за продължителен запис на движенията на стените на сърцето през 1954 г. и описват използването на ултразвуковия кардиограма при митралните клапни заболявания през 1956 г.

10. Шестият сърдечен тон

Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев. Откриването на този тон е дало възможност за едно по-пълно и цялостно изследване на аномалиите на сърцето и сърдечната дейност. Проф. д-р Иван Митев е бил специалист по педиатрия. Целия си живот е прекарал в грижи за опазване здравето на децата. Оставил е след себе си доста трудове и е защитил всички свои дисертации (една от най-значимите е „Детска смъртност“). По-подробно се е спрял над изучаването, изследването и диагностицирането на проблемите със сърдечносъдовата система.