И преди са лекувани пациенти с хантавирус у нас
Хантавирусът не е нова инфекция, като в Европа се отчитат между 2500 и 5000 случая на заразени с различни щамове на вируса, предаде bTV. Вирусът се среща в България. През тази година все още няма регистрирани случаи, а през 2025 г. заболелите на територията на страната са били петима, а през 2024 г. – двама.
Вариантът на вируса, който се среща в Европа, включително и в България, е различен от този, засечен на круизен кораб в Атлантическия океан, като не се предава от човек на човек, а само от заразени гризачи. Освен това не протича с дихателна недостатъчност, а с треска и на по-късен етап – с кръвоизливи и бъбречна недостатъчност.
Хантавирусът се разпространява предимно през пролетта и лятото, защото се предава от полски мишки и горски гризачи, които търсят храна най-активно в топлите месеци.
В инфекциозното отделение на болницата в Пазарджик са лекувани една четвърт от заразените у нас с вируса, който се среща също в Кърджали и в Смолян.
Началникът на инфекциозното отделение в Пазарджик доц. Мария Пишмишева неведнъж е лекувала пациенти с хантавирус. Обикновено това са хора, които активно работят в гората – дървосекачи и берачи на горски плодове. „За тях е ежедневие да работят в гората. Но ние задаваме въпроси: „Къде се храниш, като работиш в гората?“ „Нося си храна“. „Как я съхраняваш?“. „В торбичка в багажника“. Ами там е достъпна за гризачи. Те са любопитни, искат да пробват“, коментира тя.
Болестта е тежка, но рядка. Последният случай в Пазарджик е регистриран преди повече от две години. „В нашата област джипитата подават това заболяване, защото то е типично – те разпознават симптомите и ги насочват. Имали сме периоди 2-3 години да нямаме, но през 2013 г. имахме 13 случая за едно лято“, обяснява доц. Пишмишева.
Според специалистите предаването на вируса не е толкова лесно, колкото при респираторни инфекции като грип или COVID-19. „На един круизен кораб, при липса на достатъчно информация, всички пътници се приемат за близки контакти – те споделят едно пространство, социални дейности. При близък контакт може да стане от замърсени повърхности, замърсени материали, но наистина изисква продължителен контакт“, уточнява проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.
