Проф. Михаил Боянов: Държавата абдикира от отговорноста да издържа собствеността си
„Българското здравеопазване продължава да се сблъсква със структурни проблеми и липса на дългосрочни реформи, въпреки безспорния напредък в медицината, заяви ендокринологът проф. Михаил Боянов в подкаста на БНР „В центъра на системата“, където направи обстоен анализ на състоянието на сектора.
По отношение на това, дали нашето здравеопазване се променя, на мене ми се струва, че по-скоро то е „замръзнало“ в едно състояние. Имам предвид административно състояние. Не мога да кажа колко вече години – 10, 15, 20, може би.
Всички говорят за реформа, но реално нещо, което да се случи рязко, промяна, която да видим изведнъж, че води към добро, много малко неща има такива и тук има няколко според мен общи съображения. Първото е, че за да правиш реформа, ти трябва да имаш хоризонт на управление, който 6 месеца до една година е за ориентация и трябва да имаш още 4-5 години, за да свършиш нещо реално. Говорим за средносрочни неща. И второ, българинът е човек, който се адаптира.
По различните звена на системата, по различните и места, хората са се адаптирали по един или друг начин и поради грубо казано – инерцията и страха, че промяната може да не доведе до добро, а до по-лошо, всички казват, окей, нека да е така, да не пипаме, че може да стане по-лошо.
Министърът, самостоятелно, само може да уволни портиета. Всичко останало се решава от Министерски съвет.
И всички сериозни решения, особено тези свързани с финансови средства, трябва да минат през съответните дирекции на министерството. Да преминат на одобрение на колегиум на завеждащата модели и дирекции. След това отива за съгласуване в финансово, социално и не знам си какво друго министерство.
И накрая да стигаме до Министерски съвет и до Държавен вестник. И разбирате, че всичко това е много трудно. И наистина ти трябва да си много убеден, да положиш този „сизифовски труд“ с ясната идея, че не можеш пет неща едновременно да постигнеш, можеш да се концентрираш върху едно или две.
Болниците продължават да бъдат търговски дружества, но същевременнона пациентът му се налага да доплаща.
„По въпроса за търговските дружества, така преди години се реши юридически проблема. Държавата абдикира от отговорността по някакъв начин да издържа собствеността си.
И се намери този модел, който с клиничните пътеки, реално е на калпак.
Има хора, които смятат, че въпреки наливането на повече средства в някои области, новите лекарства не се постигат кой знае какви успехи. Мога да цитирам и научни статии, които съм чел от българи издадени.
Но, по мое мнение, истината е и друга. Ние живеем по-дълго. Струваме се, поне в София, това което виждам, че хората са и по-здрави. Просто очакванията ни толкова бързо нарастват, за вечна младост и хубост, че не можем да приемем остаряването и болестите.
Медицината не е всесилна. И понеже много малко колеги казват това на пациенти, това мога аз, това може медицината. Повече няма накъде.
И затова има едни очаквания, които са, по мой мнение, нереалистични.
Но смятам, че здравеопазването се подобрява. Това е моето лично мнение.
Виждам, работят доста добре общопрактикуващите лекари. Увеличи се обема на дейностите, които те могат да вършат, на изследванията, на лекарствата, които те могат да изписват…Ние сме свикнали да гледаме все лошото.
Говори се, че частните болници черпят от ресурса на Здравната каса и според тях това е причината да изтичат средства.
Не съм съгласен с това. Има различни начини.Различни за болници, които са обществена собственост. Моето лично мнение, че болниците, които са общински, градски, т.е. дадена община ги управлява и се занимава с техния бюджет, по-трудно може такива неща да се случват. Докато в по-големи болници, които са собственост така не много изяснена, т.е. на всички нас, по-лесно биха се случвали.
Като пак казвам, има различни начини. Ако търсим начин за източване на средства, има различни начини. Те са различни в единия и другия вид на здравни заведения.
За съжаление, много от тези начини са абсолютно законово покрити със съответната документация, търгове и абсолютно нищо не може да се докаже.
Т.е. – ние можем да си приказваме, но при една проверка не могат да бъдат доказани някакви нарушения.“
Не би ли било редно контролния орган, НЗОК, Изпълнителна агенция медицински надзор, макар че те твърдят, че само документално преглеждат и всичко е изрядно, да нямат друг подход, за да открият източването през клинична пътека, дали през обществените поръчки за лекарства?
„Това е невъзможно. Ще ви дам един пример. Решаваме с вас, примерно, да купуваме лалета с обществени средства.
Да речем, че те струват средно един лев, но ние с вас се споразумяваме за лев и 50. Защото ще ми правите преференции, ще ми изкопаете дупките за лехите, ако ми се развали някои лале, ще ми ги подменити. Т.е. има си начини за тези неща…
Цялото интервю ТУК.
