5 май и пет емблематични сради, осветени в синьо
Днес, 5 май, пет емблематични сради в големи градове на България ще бъдат осветени в синьо, когато се отбелязва Световният ден на пулмоналната хипертония. Това съобщиха от Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ).
Заболяването е тежко и често трудно за ранно диагностициране, известно още като „болестта на сините устни“. В израз на подкрепа със засегнатите от него ще засинеят утре здания в още три града, освен в София. Това са Русе – Пантеонът на възрожденците, Пловдив – Домът на културата „Борис Христов“, и Хасково – камбанарията на хълма „Ямача“.
Пулмоналната хипертония може да протича дълго без ясни симптоми и за това носи сериозни рискове при късно откриване. В България с диагнозата живеят около 500 души.„Според последните анализи тя наподобява айсберг – лекарите виждаме само върха, докато под повърхността остава значително по-голяма група недиагностицирани пациенти. За съжаление все още не съществува неинвазивен метод за измерване на налягането в белодробната артерия.
Ехографското изследване може да насочи към съмнение, но окончателната диагноза се поставя чрез дясна сърдечна катетеризация“, посочва д-р Любомир Димитров, интервенционален кардиолог от Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ за четиринадесети път се включва в глобалната инициатива, чиято тема тази година е „Надежда във всяко клинично изпитване“. Кампанията отразява както ежедневните изпитания и ограничения, с които живеят хората с болестта, така и ролята на клиничните изпитвания и иновативните терапии като източник на надежда и нови възможности за по-добро качество на живот. „Пулмоналната хипертония е невидима болест, която те оставя без дъх.
Животът с нея превръща дори най-елементарните ежедневни дейности в сериозно предизвикателство – изкачването на стълби или преместването на предмет може да изчерпа напълно силите. Емоционалното натоварване също е значително – постоянна несигурност, странични ефекти от лечението и чести хоспитализации. Пациентите трябва непрекъснато да се адаптират към променящата се „нова нормалност“ и често зависят от кислородни концентратори и скъпоструваща поддържаща терапия.
Достъпът до клинични изпитвания е изключително важен, тъй като иновативните терапии носят реална надежда за подобряване на качеството на живот“, подчертава Наталия Маева, председател на БОППХ. От организацията настояват за спешно преодоляване на административните пречки в НЗОК, които възпрепятстват реалното осигуряване на кислородни апарати за домашна употреба. В момента съществуващата амбулаторна процедура е практически неприложима. Сериозен остава и проблемът с достъпа до белодробни трансплантации, тъй като България няма сключени договори с европейски клиники с утвърдени програми в тази област.
