Бъбреците: От Библията до днес
Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) се очертават като световен проблем. Те засягат над 10% (у над около 13% – б.а.) от населението на света и над 843,6 млн. жители (2017). Редица други заболявания, които засягат бъбреците (захарен диабет, затлъстяване, метаболитен синдром, артериална хипертония) продължават да нарастват и по този начин смъртността, свързана с ХБЗ, се е повишила с 41,5% в периода 1990-2017г.
Бъбреците като важни органи са разпознати още от дълбока древност. В Библията те се споменават в множествено число (kelayot, мн.ч.; kolya, ед.ч.). В Акадиа, древна държава в Месопотамия, за тях се съобщава в клинописни надписи като „kalāte“ (мн.ч.) преди 1700 г.пр.Хр. В Талмуда (от иврит „указания“), основна свещена книга на юдаизма, се говори за два бъбрека – единият даряващ добро, а вторият – източник на злина. В Библията бъбреците се споменават 11 пъти като органи за жертвоприношение.
Така в „Изход“ (29:13) е записано: „И да вземеш цялата тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на черния дроб, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на жертвеника“. А в „Левит“ (8:16) е казано за Мойсей: „После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и Мойсей ги изгори на олтара“. Тези жертвени процедури се извършвали чрез изгаряне, за да може димът от олтара да достигне небето, където бог Яхве да го вдиша; Яхве е върховното божество на Израилското и Юдейското царство, които са съществували между Х и VI в.пр.Хр.
Според Йосиф, предпоследният син на Яков и съпругата му Рахил, жертвоприношенията служат и за прогонване на болести. В Библията бъбреците се възприемат и като седалище на съзнанието, емоциите, желанието и мъдростта. Пак там бъбреците се споменават като органи, по които Бог съди човека. В „Йеремия“ (17:10) се казва: „Аз Господ, изпитвам сърцето, изпитвам бъбреците, за да въздам всекиму според постъпките му и според плода на постъпките му“.
От библейските автори до днес са изтекли хилядолетия. С развитието на анатомията, физиологията и медицината вече са известни тяхната фина структура и редица функции, както и многостранните връзки с различни органи – черен дроб (хепаторенален синдром); бели дробове (пулморенални синдроми); сърце (кардиоренални синдроми). Знаем за тяхната роля в поддържането на хомеостазата, за регулацията на кръвното налягане, за производството на еритропоетин, както и за образуването на активен вит. D, така необходим за костното здраве.
Но за да достигнем до нивото на съвременните познания за тях са били необходими многобройни години и усилията на редица лекари – анатоми, патолози, физиолози. Затова в тоя ден трябва да им отдадем заслужено внимание и почит. Ще трябва да си спомним за Лоренцо Белини (1643-1704), описал събирателните каналчета (tubuli renales Bellini); за големия Марчело Малпиги (1628-1694), чието име носят бъбречните пирамиди и гломерула (corpusculum renale Malpighii); за Якоб Хенле (1809-1885), открил т.нар. бримка на Хенле (ansa Henlei); за Франц Фолхард (1872-1950) и неговите функционални бъбречни проби, който през 1914г. публикува с патолога Теодор Фар „Бъбречната болест на Брайт.
Клиника, патология, атлас“ – книга, станала крайъгълен камък в развитието на нефрологията. Задължително трябва да си спомним и за Ричард Брайт (1789-1858), пръв отбелязал значението на протеинурията като увреждащ фактор за бъбреците. Не трябва да пропуснем и Паул Кимелщил (1900-1970) и Клифърд Уилсън (1906-1997), които през 1936г. установяват бъбречните увреди при захарен диабет, заболяване, превърнало се в пандемия в съвременния свят. И, разбира се, нашия учен Йото Танчев (1917-2000), пръв описал със своите колеги т.нар. Балканска ендемична нефропатия.
Всички те, както и много други изследователи са трасирали пътя на нашите познания в нефрологията и медицината в ново време. С напредването на генетиката, биохимията и образните методи за изследване бъбречните заболявания постепенно разкриват своите тайни. Но за да стигнем до точната диагноза са необходими познания за тези важни органи сред населението. Затова е създаден Световен бъбречен ден, който през тази година напомня на всички: „Как са твоите бъбреци? Изследвай рано, запази здравето им!“. Защото днес във фокуса е ранната диагноза, а след нея и адекватно лечение.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Литература
- Паскалев Д. Името е знак. Епоними в нефрологията, 2-ро преработено издание, Варна, МУ-Варна, 2023, 221 с.
- Ekoyan G. The Kidneys in the Bible: What happened?, J Am Soc Nephrol, 2005, 16, 3464-3471
- Kovesdy C. Epidemiology of chronic kidney disease: an update 2022, Kidney Int Suppl, 2022, 12, 7-11
