Хирургът, чиято ръка е водена от божествено провидение
Николай Иванович Пирогов е една от най-значимите фигури в историята на медицината през XIX век. Той е не само изключителен хирург, но и новатор, педагог и хуманист, чиито идеи оказват влияние върху развитието на военно-полевата медицина и съвременната хирургия.
Пирогов е роден на 25 ноември 1810 г. в Москва в семейство на чиновник. Още от ранна възраст проявява интерес към науката и медицината. Едва 14-годишен постъпва в Медицинския факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Дерпт, където усъвършенства своите знания и умения.
Пирогов е един от първите лекари, които въвеждат използването на анестезия при операции на бойното поле. Той разработва и методи за гипсови превръзки, които значително подобряват лечението на счупвания. Освен това създава анатомични атласи и поставя основите на топографската анатомия – важна дисциплина за хирурзите.
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) Пирогов вече е утвърден учен, но въпреки напредналата си възраст активно участва като военен лекар. Той организира медицинската помощ за ранените и въвежда система за сортиране на пострадалите (триаж), която се използва и до днес.
По време на тежките сражения при Шипченски боеве Пирогов работи неуморно, за да спасява живота на ранените руски войници и български опълченци. Условията са изключително тежки – липса на достатъчно медикаменти, студ и постоянни бойни действия. Въпреки това неговата организация и професионализъм допринасят за спасяването на хиляди животи.
В края на живота си Пирогов страда от тежко заболяване – рак на устната кухина. Въпреки болката и влошеното си здраве, той продължава да работи и да се занимава с научна дейност. Умира на 5 декември 1881 г. в своето имение край Виница.
След смъртта му тялото на Пирогов е балсамирано по специален метод, разработен от негови последователи. Интересното е, че балсамирането е толкова успешно, че тялото му се запазва в добро състояние и до днес – нещо рядко за времето си. То се намира в семейната гробница в село Вишня, край Виница, в църквата-гробница „Свети Николай Чудотворец“, и може да бъде видяно и днес. Запазването на тялото на великия хирург е символ на уважението към неговия принос към медицината и човечеството.
В село Вишня край Виница има необичаен мавзолей: в семейната крипта, в църквата-гробница на „Свети Николай Чудотворец“ е запазено балсамираното тяло на световноизвестния учен, легендарен военен хирург Николай Пирогов – с 40 години по-дълго от мумията на В. Ленин. Учените все още не могат да разберат рецептата, по която тялото на Пирогов е било мумифицирано, и хората идват в църквата, за да му се покланят като свети мощи и да помолят за помощ. Некрополът във Виница е уникален: нито един мавзолей в света не е запазил мумии повече от сто години в това състояние. Хората вярват, че още приживе ръката на Пирогов е била управлявана от божествено провидение. М. Юкалчук, изследовател в Националния музей- с името на Пирогов, казва: „Когато Пирогов извършваше операции, роднини коленичиха пред кабинета му. И веднъж по време на Кримската война на фронта, войници влачили свой другар в болницата, чиято глава била откъсната: „Доктор Пирогов ще я пришие!“ – те не се съмнявали. “ Изключителният хирург Николай Пирогов извършва около 10 000 операции, спасява живота на стотици ранени по време на Кримската, Френско-пруската и Руско-турската войни, създава военно-полева хирургия, основа обществото на Червения кръст, положи основите на нова наука – хирургичната анатомия. Той е първият, който използва етерна анестезия по време на операция. Прекарва последните години от живота си в имение в село Вишня, където открива безплатна клиника и приема пациенти.
