Частните лекари в Италия излизат на бунт – дебне ли същият сценарий и България
Италия е разтърсена от национална стачка в частното здравеопазване – тревожен сигнал за дълбока криза в сектор, който формално е „частен“, но реално носи тежестта на обществена услуга. Медицинските дейности са ограничени и се извършват само в определени часове, а хиляди лекари и здравни работници настояват за спешни промени.
Стачката е организирана от трите най-големи синдиката – Cgil, Cisl и Uil. В Рим те проведоха протестен митинг с участието на стотици здравни работници от частното здравеопазване.
Зад протеста стои натрупано с години напрежение. Частният сектор в Италия работи в тясно сътрудничество с държавната система и получава публично финансиране, но условията на труд и заплащането изостават значително. Лекари и медицински персонал се оказват в парадоксална ситуация – да лекуват пациенти в рамките на обществена система, но без обществените гаранции за доходи и сигурност.
За разлика от България, в Италия разликата в заплащането е с 500 евро по-малко на месец от публичната здравна система. И поискаха не само подновяване на договорите, но и изясняване от страна на правителството и регионите на правилата за прилагане на обществените средства в частното здравеопазване от уважение към данъкоплатците.
Тази картина е по-различна картината в България. У нас частните болници също са интегрирани в публичния модел чрез финансиране от здравната каса, но липсата на ясни правила и по-голямата свобода при опериране с ресурса често води до недоволство и напрежение от страна на публичния сектор и потребителите на услугите.
Основният проблем – и в Италия, и в България – е един и същ: смесването на публичен ресурс с частен интерес без достатъчно прозрачност и защита на работещите. Когато държавата делегира здравни услуги, но не гарантира равни условия, системата започва да се разпада отвътре.
В Италия лекарите настояват за актуализиране на трудовите договори, по-високи възнаграждения и ясни правила за разпределение на публичните средства. В България тези искания също звучат все по-силно – макар и все още без масови национални стачки от подобен мащаб.
А когато здравеопазването спре да работи, последствията не са политически. Те са човешки.
