Ценови шок в здравеопазването: Едни и същи лекарства – разлики до 15 пъти в болниците
Сериозни разминавания в цените на животоспасяващи медикаменти разкри вътрешен анализ на здравните власти, който поставя под съмнение ефективността на разходването на публични средства. Данните показват, че за едни и същи лекарства, използвани при лечението на тежки и редки заболявания – предимно при деца – държавата плаща в пъти различни суми в зависимост от болницата.
Четири държавни болници в София и по една в Пловдив, Плевен и Варна са купували едни и същи медикаменти, но цените им се различават в пъти.“, каза пред журналисти заместник-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев.
Става въпрос за медикаменти, които не са включени в Позитивния лекарствен списък и се закупуват индивидуално за конкретни пациенти. Именно поради липсата на официално регламентирана цена в страната, тези продукти се оказват извън обхвата на стандартния контрол върху ценообразуването.
Анализът показва фрапиращи случаи: едно и също лекарство е закупено за 46 хил. лв. в една болница и за над 150 хил. лв. в друга. В друг пример разликата е от 23 хил. до 64 хил. лв., а при трети медикамент – от 8 хил. до 36 хил. лв. Още по-драстични са разликите при по-евтини лекарства – продукт, купен за 517 лв. в столична болница, е достигнал цена от над 8 хил. лв. в друго лечебно заведение.
„Цените на тези медикаменти по закон не подлежат на регулация в България и няма как да бъдат оптимизирани или сравнявани, но имаме идея да го правим“, добави Афенлиев.
Въпреки че формално процедурите изглеждат спазени, институциите вече извършват проверки, за да установят причините за тези сериозни ценови аномалии. Според експерти подобни разлики не могат да бъдат обяснени единствено с пазарни фактори и пораждат съмнения за системни слабости.
Основният проблем остава липсата на регулация и централизирано договаряне на цените. Това води до ситуация, при която всяка болница води самостоятелни преговори, често при неравни условия и без достатъчна прозрачност.
„При анализ на документацията изглежда, че нормативният ред е спазен, но за да видим защо са тези аномалии, в тези болници вече се извършва одит“, добави Афенлиев. „Екипът на МЗ заедно с Министерството на финансите (МФ)смятаме да въведем нормативни промени, насочени към осигуряване на някаква регулация в ценообразуването на тези лекарства. Основният извод е, че за 2025 г. държавата е платила в пъти повече за едни и същи лекарства, което означава, че при нормални цени би трябвало да се освободи финансов ресурс, който може да се насочи към повече лечение.“
В отговор на ситуацията се подготвят нормативни промени, които целят да въведат по-строг контрол и отчетност. Предвижда се създаването на електронна система, която ще проследява в реално време всяка доставка и покупка на скъпоструващи медикаменти. Освен това ще бъде публикувана публична информация за цените, количествата и лечебните заведения, които извършват покупките.
Очаква се тези мерки да доведат до по-голяма прозрачност и да ограничат възможностите за неефективно изразходване на средства. Според предварителните оценки, при въвеждане на по-добър контрол, могат да бъдат спестени значителни ресурси, които да се насочат към лечение на повече пациенти.
Предстои резултатите от текущите одити да дадат по-ясна картина за реалните загуби и пропуснати ползи за бюджета. Междувременно темата поставя важен въпрос – колко струва липсата на контрол в здравеопазването и кой плаща цената.
