Какво е йерсиниоза и кой боледува от нея

Йерсиниозите (yersinioses) са остри бактериални инфекции, причиняват се от болестотворни за човека йерсинии. Това се природно-огнищни инфекции, зооантропонози (инфекциозни заболявания по животните, които се предават и на xората). Йерсиниите принадлежат към семейство Enterobacteriaceae, род Yersinia. Този род обхваща три патогенни за човек йерсинии: Y. pestis, причинител на чумата, Y. enterocolitica, причинител на чревната йерсиниоза, и Y. pseudotuberculosis, причинител на псевдотуберкулозата.

Йерсиниите са Грам отрицателни пръчици, на големина 0,5-3 µm, не образуват спори. Не са взискателни и могат да се култивират на обикновени хранителни среди. Отделят ендотоксин (който се освобождава при разрушаването им), а някои и ентеротоксин и цитотоксин. Притежават О соматичен антиген, Н ресничест антиген и V и W – антигени на вирулентността (степента на патогенност). Според структурата на антигените си се различават множество групи (серовари).

Причинител на заболяването е Y. enterocolitica. Култивира се на 22°С, образува ресни и за разлика от чумния бактерий е подвижен, факултативен анаероб (можещ да преживява и в безкислородна среда), расте на обикновени хранителни среди при относително ниски температури. Познати са над 60 серотипа (групи) и 6 биотипа, като от тях най-голямо значение за човешката заболеваемост имат само O3,O8 и O9 и биотипове 2,3 и 4.

Резервоар и източник на инфекцията най-често са различни гризачи, по-рядко и домашните животни (едър и дребен рогат добитък, свине, кучета и др.).

Механизмът на предване при чумата е трансмисивен, а при другите две йерсиниози – фекално-орален.

Рискова група са децата, които са по-податливи към по-теька инфекция.

Симптомите на заболяването включват силна коремна болка (често наподобяваща апендицит).Диария (понякога с кръв) и гадене.Висока температура и отпадналост.Възможни са ставни болки и кожни обриви като късни усложнения.

Чревната йерсиниоза (yersiniosis enterocolitica), протича с токсиинфекциозен синдром, прояви на гастроентерит, ентероколит или хемоколит със склонност към разпространение на болестния процес върху целия организъм и извънчревни (екстраинтестинални) органни поражения – мезентериален лимфаденит, абсцеси, артрити, холецистит, менингит и др. Характеризира се с развитие на по-късни имунопатологични прояви (артрити, еритема нодозум, синдром на Райтер, обриви и др.)

Болестотворността на Y. enterocolitica е свързана със:

• Способността ѝ да прилепва (адхерира) към ентероцитите (клетки, които представляват основна част от чревният епител) на тънкото черво;
• Подчертаната ѝ тъканна инвазивност и увреждащото ѝ токсично въздействие върху клетките;
• Резистентността ѝ към бактерицидното действие на имунната система;
• Освобождаването на ендотоксин и продуцирането на термостабилен ентеротоксин.

Y. enterocolitica е устойчива на външните фактори, преживява във вода, почва и хранителни продукти (месо, мляко, зеленчуци). Дезинфектантите и високата температура я убиват бързо.

Обикновено заразяването става чрез консумация на замърсена храна (особено недопечено свинско месо) или вода, както и чрез контакт със заразени животни.

Съществуват природни огнища с паразитиране на причинителя сред диви бозайници, птици и земноводни, при които инфекцията е безсимптомна. От тях възникват антропургични огнища с инфектиране на домашни животни – свине, кучета, овце, гризачи. Животните отделят причинителя с екскрементите и контаминират (заразяват) почвата и хранителните продукти. Човек се заразява главно по хранителен (алиментарен) път чрез консумация на заразено мляко (сурово или пастьоризирано), месо и зеленчуци без достатъчна термична обработка. Епидемиологично значение има способността на Y. enterocolitica да се размножава в хранителни продукти дори когато се съхраняват в хладилник (4-6°С), затова е наричана още и „бoлecт нa xлaдилникa” . Заразяването може да стане и по контактнобитов път чрез замърсени ръце и пряк контакт с животни. Допуска се възможността за фекално-орално предаване от човек на човек, предимно при тесни, семейни контакти.
Възприемчивостта е всеобща, но контагиозният (заразителен) индекс е сравнително нисък и е необходима по-голяма инфектираща доза за заразяването на човек. Хора от всички възрасти могат да се разболеят, но най-често деца от 1 до 4 години. Наблюдават се изолирани случаи, малки епидемии и вътреболнични инфекции.

Диагнозата се поставя трудно поради клиничната картина, която се припокрива с тази на други заболявания със стомашно-чревна симптоматика. От полза са изледвания:

• Микробиологично изследване (Култура): Изолиране на бактерията от фекални проби, кръв, гърлен секрет или лимфни възли. Това е „златният стандарт“ за потвърждение.
• Серологични изследвания: Търсене на специфични антитела в кръвта чрез методи като аглутинация или ELISA.
• Образна диагностика: Ехография на коремни органи може да покаже увеличени мезентериални лимфни възли, което помага за разграничаване от остър апендицит.

Лечението зависи от вида и тежестта на симптоматиката: овечето леки случаи на ентероколит са самоограничаващи се и изискват само симптоматична терапия:

• Рехидратация: Прием на течности и електролити за предотвратяване на обезводняване при диария.
• Антибиотично лечение: Налага се при тежки форми, сепсис или при рискови пациенти (имунокомпрометирани). Обикновено се използват:
  • Флуорохинолони (напр. ципрофлоксацин) – често предпочитани при възрастни.
  • Триметоприм-сулфаметоксазол – често използван при деца.
  • Тетрациклини, цефалоспорини от трета генерация или аминогликозиди при по-сериозни инфекции.
• Диета: Избягване на дразнещи храни по време на острата фаза.

Превенцията включва поддържането на добра хигиена в кухнята, избягването на сурово месо и редовното миене на ръцете след контакт с животни.