Броят на болниците продължава да расте, никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници

Повече от 20 години оставихме здравеопазването в абсолютно пазарни условия, даже бих казала „квазипазарни“ условия, защото няма никаква логика в този така наречен пазар. Така бившият министър за здравеопазването доктор Мими Виткова коментира пред БНР причините за последните протести в здравеопазването.

Според нея броят на болниците у нас ще продължава да расте, защото никоя партия няма да излезе с предложение за закриване на ненужни частни болници, така ще се наложи да се закриват закъсали държавни и общински болници

„Това е реалността, в която ние живеем. Наскоро коментирахме, че вече има региони без нито 1 общинска болница – Пазарджишки регион. Моят роден регион – Видински – е следващият. Така че това е тенденция, на която ние сме свидетели. След като миналата година броят на болничните легла е нараснал с над 2000 в страната, тоест ние продължаваме да разкриваме все нови и нови болнични легла, продължават да се строят и нови частни болници, тоест финансовия интерес в здравеопазването, от страна на частните инвеститори, продължава да съществува. Което означава, че никой няма да инвестира средства там, където губи. В същото време трябва да видим и другия парадокс – страната в Европа е единствената с най-голям дял на частни разходи в здравеопазването, тоест от джоба на пациента, е България. 40% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на пациента. Непрекъснато нарастват и публичните разходи. Като процент от Брутния продукт, който ние даваме за здравеопазване, ние не сме далеч от средноевропейския процент. Там е 9 и нещо, ние сме около 8% от Брутния продукт“.

„Здравната ни система е в абсолютно парадоксални условия. В същото време вече имаме региони, където на 50-60 кm хората нямат достъп до никаква медицинска помощ. Да не говорим за аптеките, дето коментираме дали ще има мобилни аптеки. Ами кой ще изписва медикаменти?“, каза д-р Виткова.

„По начало това, че оставихме държавата и здравеопазването с миналогодишния бюджет, на фона на драстичния ръст на някои разходи – на електроенергия и на всичко останало в системата – е възможно, а бих казала – и оправдано, да започнат преговори за анекс, защото аз, като гледам, до средата на годината няма да имаме бюджет както в държавата, така и на Касата.

Виткова припомни в предаването „Преди всички“, че бюджетът за здравеопазване расте от 2023 година насам и призова „да не драматизираме нещата“. Тя уточни:

„Здравният бюджет е третият по големина. След Републиканския и НОИ, здравният е най-голям. Интересите са колосални и затова наистина нито една политическа партия не поставя сериозно въпроса какво правим с тази система„.

Възстановяване на потребителската такса може да донесе допълнителен приход в болниците, който обаче не е съществен и не би удовлетворил потребностите, каза тя. Хората наистина са готови и да заплатят повече, но когато от другата страна се вижда не само нарастване на броя на болниците, а и по-голяма удовлетвореност и обгрижване на болния човек.

Анкета за удовлетвореността на пациентите от лекари и медицински центрове и болници се очаква да бъде достъпна в електронното ни досие в Националната здравноинформационна система. Виткова оцени това като:

„Пожелание, което не виждам как ще бъде реализирано. Кой ще се занимава с анализите на тази информация, която ще се получи от страна на пациентите, за да предприе необходимите действия?“.

„В момента най-важен проблем е дефицитът на медицински специалисти, който е катастрофален“, категорична е тя.

В програмите на политическите партии Виткова не е видяла „смислени, систематизирани предложения какво да се направи“:

„Откъслечни предложения – да, но нещо системно, не бих казала“.

Идията да има подвижни аптеки в страната не е лоша, стига да има кой да предписва медикаментите и да следи лечението. Иначе има риск аптечната дейност да се превърне „в сергия“, категорична е тя.