Здравеопазването – нужда от реформи, тристълбов модел, по-висока здравна вноска

България е държавата с най-ниска здравна вноска в Европейския съюз – 8%, като този процент не е променян от 2008 г. За сравнение, в съседна Румъния вноската е 10%. Необходимо е плавно увеличение, за да се достигнат минималните европейски нива. Повишението на здравната вноска обаче трябва да е съпроводено от реформи. Това каза Иван Тодоров, зам.-председател на Българската болнична асоциация, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Евентуално повишение с един процентен пункт би вляло в системата допълнителни 397 млн. евро, а с два пункта – 794 млн. евро, каза събеседникът. И допълни, че увеличението на средствата трябва задължително да бъде придружено от реформи.

Цените на клиничните пътеки не са променяни от три години, а за да отговарят на инфлацията, те трябва да бъдат актуализирани с поне 35-40%. За трайно решение е необходима промяна в самия модел на финансиране, посочи Тодоров.

България трябва да премине към реален тристълбов модел. Първият стълб трябва да запази солидарната система и да покрива основен базов пакет. Вторият стълб предвижда допълнително осигуряване, което да поема доплащанията в болниците. Третият стълб би бил изцяло доброволен и частен, предназначен за по-добри битови условия и по-модерно лечение. За да е социално справедлив моделът, държавата трябва да създаде фонд, който да поема осигуровките във втория стълб за хората в неравностойно положение.

Инфлационният натиск в здравния сектор е много голям, отчете Тодоров. Средните разходи на лечебните заведения в България са нараснали с 85% в периода 2021-2025 година, което е повече от два пъти над инфлацията за същия период, отчитаща ръст от 41%.

Според събеседника различните елементи от разходите на болниците са нараснали в различна и много висока степен – медикаментите със 103%, консумативите с 95%, а разходите за възнаграждения със 74%. Основната причина за сериозния ръст при фонда за работна заплата е дългогодишното изоставане в сектора и опитът то да бъде наваксано бързо заради острия недостиг на високоспециализирани кадри.

„В здравеопазването инфлационният натисък е по-голям, отколкото в други сектори… за разлика от други сектори на реалната икономика, в здравеопазването нямат механизми лечебните заведения как да покрият тези инфлационни процеси, защото са административно определени голяма част от цените на грижите, които предлагат, и на услугите“, допълни той.

Този финансов натиск крие сериозни рискове, които поставят болниците под риск от застой. „Лечебните заведения са принудени да отлагат ключови инвестиции в инфраструктура, апаратура и киберсигурност“, обясни гостът. Същевременно болниците губят конкурентоспособност, което кара много медицински сестри и акушерки да сменят сектора или направо да напуснат страната.