Доц. Валери Велев: Драмите при морбили са две – високият контагиозен индекс и честите усложнения

„Непознаването на елементарните принципи на имунологията карат противниците на ваксините да ги противопоставят на имунитета“, така д-р Валери Велев, специалист по Инфекциозни болести коментира въпроса случаите на морбили в страната и необоснования страх от ваксините.

Морбили е на дневен ред…

Морбили е остро инфекциозно заболяване, с тежка интоксикация, катарални прояви, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната и нервната система. Разпространява се по въздушно-капков път и засяга главно детската възраст.

Преди въвеждане на имунизация срещу морбили инфекцията е разпространена по целия свят. Наблюдавани са големи епидемии с висока смъртност. Така например през 1983 год. са загинали 2,5 млн. деца в развиващите се страни от Азия, Африка и Латинска Америка. У нас след въвеждането на ваксината през 1969 г. заболеваемостта спада 293,25 пъти.

 Драмите при морбили са две – високият контагиозен индекс, тоест това е едно от най-заразните заболявания при хората. От сто души, неимунизирани и непреболедували, влезли в контакт с болен 95 ще се разболеят. Вторият проблем са честите усложнения при морбили – в хода на инфекцията могат да настъпят пневмония, която да доведе до дихателна недостатъчност или остър енцефалит, който да доведе до слепота или смърт. Всеки преболедувал от морбили, дори и леко, е потенциално заплашен от смъртоносното усложнение подостър склерозиращ паненцефалит.

Д-р Велев, въпросът за ваксините отново е на дневен ред. Коментира се, пише се, но нека да научим от Вас като специалист що е то ваксина?

Ваксината е биологичен препарат, който усилва способността на имунната система да противодейства на конкретно заразно заболяване и в този ред на мисли тя е помощник на имунитета.

Тогава защо е това брожение срещу ваксините?

Непознаването на елементарните принципи на имунологията карат противниците на ваксините да ги противопоставят на имунитета.

В последните 20-25 години се получи голям „срив“ във ваксинопредотвратимите заболявания, тоест голяма част от тях станаха рядко срещани именно защото ваксините си вършат добре работата. Това нарои множество псевдоучени и антиваксинални движения, които започнаха да твърдят, че от повечето ваксини вече няма нужда, а някои от тях дори са вредни. Както сполучливо каза здравният журналист Мартина Бозукова – „ваксините са жертва на собствения си успех.“

Обвиняването на ваксините за какво ли не. Например в отключването на аутизъм. Как да се борим с това?

Андрю Уейкфийлд е един от тези псевдоучени, които злоупотребиха с доверието на обществото публикувайки непотвърдени данни за връзка между ваксините и заболявания от аутистичния спектър. По-късно бе доказано, че „проучванията“ му са абсолютно недостоверни и се базират на наблюдението на едва 12 деца. Списанието отхвърли публикацията, лекарските права на Уейкфийлд бяха отнети, но злината е нанесена. Въпреки това нещата не стоят чак толкова драматично в световен мащаб – психоложката Корнелия Беч, която се занимава от години с темата за имунизациите, прави разлика между противниците на ваксините и скептиците. Според нея, първата група изобщо не може да бъде убедена в ползата от ваксинациите, но тази група е не повече от 2 до 4% от населението. Беч смята, че е много по-важно групата на скептиците да бъде убедена в ползата от ваксинациите.  Те обикновено са млади и образовани в хуманитарната сфера хора, но абсолютни лаици в областта на естествените науки.

Опитайте се да убедите скептиците за вредите от антиваксиналните движения и съответно да изтъкнете ползите от ваксинациите с наблюдения от практиката Ви.

В последните години ярко си пролича вредата от антиваксиналните движения. Морбили е едно от най-заразните заболявания познати на човечеството. В Европа то беше почти изчезнало, включително и у нас. След плавно намаляване процента на имунизираните поради отказ на родители се натрупа достатъчно голям пул от неимунизирани и възникнаха епидемични огнища. В България от нула случаи през 2008-2009, през 2010 избухна голяма за нашите мащаби епидемия и 157 души се разболяха, няколко загинаха. Това изправи нащрек системата и вля разум в повечето скептици, децата завършиха имунизационните си курсове и когато преди около година отново се появи внесено морбили в България случаите бяха двайсетина и не възникна голяма епидемия. Преди 2 седмици в нашата болница имаше случаи на майка и дете внесли морбили от Италия, но никой друг не се разболя. С някои други ваксинопредотвратими заболявания също имаме сериозни проблеми – през 2016 имахме почти 100 случая на коклюш, а в кърмаческа възраст той може да е смъртоносен. От 1992 г. се въведе задължителна имунизация за хепатит В, което е една революция. От тогава децата практически спират да боледуват. Аз работя в Инфекциозна болница – София от 7 години и съм виждал само едно дете с хепатит В, а преди въвеждането на ваксината всяка седмица е имало по 3-4 деца, като около 90% от тях са загивали, а при всички останали хепатитът е хронифицирал. Затова е важно децата да имат тази ваксина още при раждането, тогава тя е най-ефективна.

Има твърдения, че новородените не попадат в рискова група?

Твърденията, че новороденото не е рискова категория са абсурдни – и по вертикален път (чрез майката) и чрез заразен инструментариум то може да бъде инфектирано по време на раждането. По отношение на варицелата – около 25 хиляди души боледуват годишно; до момента аз съм виждал 3 деца починали от варицела и то много драматично, при възрастните смъртността е още по-висока.

Последен въпрос задължителни ли са ваксините? 

Важно е да се знае, че е абсолютен мит, че само в няколко държави по света ваксините са задължителни. Страни, където има една или повече задължителни ваксини са Чехия, Унгария, Полша, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Малта, Белгия, Русия, Турция. В повечето щати на САЩ ваксините са също задължителни. В Германия и Франция ваксините са по желание, но ако детето не е ваксинирано не може да посещава обществени детски заведения.

Епидемиологична хронограма на морбили (България, 2026 – актуализирана)

Фаза 1: Внос и евентуално начало на веригата

• Период: Начало на март 2026 г.
• Локация: Област Пазарджик
• Засегнати лица: 1 случай (дете)
• Източник и механизъм на разпространение: Внос от Великобритания.
• Епидемиологично значение: Служи като категоричен индикатор за циркулация на вируса в Европа. Разглежда се като възможно „семе“ (нулев пациент), макар това да е малко вероятно.

Фаза 2: Първи клъстер (локална експлозия)

• Период: ~17–24 март 2026 г.
• Локация: Община Бяла Слатина (обл. Враца)
• Засегнати лица: Общо 17 случая, включващи деца на възраст от 5 месеца до 15 години и 1 медицински служител (при почти липсваща ваксинация).
• Източник и механизъм на разпространение: Вътрешно разпространение от неустановен индексен случай чрез семейства, детски колективи и здравни заведения.
• Епидемиологично значение: Представлява първичното активно огнище на инфекцията.

Фаза 3: Географско разширяване (вторични огнища)

Разпространението в тази фаза протича паралелно в две ключови локации:

В София:

• Период: След 25–30 март (края на март – началото на април 2026 г.)
• Засегнати лица: Единични случаи и малки клъстери, предимно при неваксинирани деца и евентуално млади възрастни.
• Източник и механизъм на разпространение: Контакт с пътуващи и семейни контакти, както и експозиции в спешни отделения, чакални и детски заведения.
• Епидемиологично значение: Ранна фаза на градско разпространение с висок риск за бърза експанзия.

В София-област:

• Период: Синхронно със София
• Засегнати лица: Ограничен брой, предимно деца и техни семейни контакти.
• Източник и механизъм на разпространение: Вътрешно предаване в домакинствата и прехвърляне (скок) чрез ежедневната мобилност между периферията и столицата.
• Епидемиологично значение: Географско разширяване вследствие на трудовата и ежедневна миграция.

Фаза 4: Двигател на епидемията (Характеристики и рискове)

1. Детски колективи: Основен двигател на инфекцията поради ниското ваксинално покритие.
2. Домашни контакти: Носят най-високия вторичен риск от заразяване.
3. Здравни заведения: Наличието на неразпознати продромални (начални) случаи създава сериозен риск от възникване на вътреболнични инфекции.
4. Междурегионална мобилност: Ежедневните пътувания по оста София – Враца – София-област значително улесняват преноса на вируса.
5. Внос от чужбина: Остава постоянен риск; новите внесени случаи имат потенциала да „запалят“ напълно нови епидемични огнища.

България вече е във фаза: „локално огнище → ранна регионална дисеминация → урбанизиране на процеса“

Ваксинационно покритие:

Година	Първи прием	Втори прием
2025	89.06%	82.43%
2024	~91.0%	~87.0%
2023	91.6%	87.4%
2022	91.2%	87.3%

Хронограмата и данните за ваксинационно покритие са извлечени от всички достъпни източници в мрежата с помощта на AI.

Практически риск

София = критична точка, поради – висока гъстота, висока мобилност, смесени ваксинационни групи, контактите (особено с деца и уязвими). Какво да НЕ правим:

• Не отлагайте ваксинация без причина
• Не водете болно дете на детска градина/училище
• Не посещавайте болници без предварително обаждане
• Не подценявайте ранните симптоми
• Не контактувайте с рискови групи при съмнение
• Не разчитайте на „естествен имунитет“ без доказателства
• Не разпространявайте непроверена информация
• Не нарушавайте изолацията при доказан случай

Защо трябва да следим ситуацията при висококонтагиозни инфекции? За да не страдат тези след нас!

• 2023 г. – общ брой 2-ма (дете и възрастен, вероятно свързани случаи) – вносни.
• 2024 г. – общ брой 19 (не езика на епидемиологията – начало на възстановяване на циркулацията); доказано наличие на различни генотипове (внос + локално разпространение)
• 2025 г. – 0 болни при рязък ръст на случаите в Европа за 2024-2025 г. („епидемиологично спокойствие преди вълна“).

Настоящата ситуация НЕ е случайна, а резултат от:

1. натрупване на неваксинирани групи
2. циркулация в Европа
3. прекъсната, но не елиминирана уязвимост