Честита Връбница! (А защо „Връбница“?)
Честита Връбница! Нека пролетта и Бог влязат в душите и домовете ни и ни донесат здраве, светлина и спокойствие.
Връбница (известна още като Цветница) е един от най-обичаните пролетни християнски празници, който се отбелязва в неделята преди Великден. Празникът е посветен на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на Страстната седмица, поради което е наричан и Вход Господен.
Върбови клонки са основният символ на празника. Те се осветяват в църквата и се носят вкъщи за здраве и благоденствие. Обикновено се поставят над иконите или се плетат на венчета.
Защо върбови клонки на Връбница? Цар Калоян водил преговори с папа Инокентий ІІІ за присъединяване на България под върховенството на Ватикана. Според ватиканските архиви, Калоян е питал дали след присъединяването, българите ще могат да продължат да превързват раните си с кора на бяла върба. Тези преговори между Калоян и папа Инокентий III завършват успешно и България за кратко за кратко е била официално католическа страна! Плачещата върба (Salix alba) е богата на противовъзпалителни и антимикробни вещества, наречени на нейно име салицилати. Салициловата киселина има антибактериално действие и с нея върбата всъщност пази себе си от болести. Салициловата киселина днес се използва външно при кожни проблеми защото действа антибактериално и кератолитично (размеква втвърдяванията по кожата). Феликс Хофман, химик в лабораториите на Байер, ацетилира салициловата киселина за да ѝ усили действието и така синтезира ацетилсалициловата киселина. Байер я патентова с търговско име Аспирин в Имперското патентно бюро в Берлин през 1899 г. По-късно в същата лаборатория, по същия начин, за да усилят медицинското действие на морфина, го ацетилират и така синтезират хероина. Още в текстове от най-древното разчетено писмо – клинописното от древен Шумер, се говори за медицинска употреба на върбата. От древен Шумер тръгват и корените на много от съвременните религии и в тях е вплетена тази вяра в магическата сила на върбата. От там и името на днешния празник. Проф. Сотир Марчев, дмн
