Поне 3000 евро на човек за „европейско“ здравеопазване

1000 евро на човек за здравеопазване са недостатъчни, средното ниво в Европа е приблизително три пъти по-високо – около 3000 евро. Това заяви Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, по време на 13-ия национален здравен форум NEXTGEN HEALTH, организиран от списание „Мениджър“.

По думите му страната ни отделя едва 5% от икономиката за здравеопазване и ресурсът е малък, за да се справи системата с очакванията на хората“, подчерта Денев.

Той обърна внимание и на демографските тенденции – средната възраст на населението у нас е 42 години и продължава да нараства, а потреблението на здравни услуги се увеличава рязко след 45-годишна възраст. Според него това неминуемо ще доведе до необходимост от допълнително финансиране.

„Ще прехвърлим тежестта или върху пациентите, или върху индустрията“, предупреди Денев. Той допълни, че фармацевтичните компании вече са обезкуражени да въвеждат нови терапии на българския пазар, въпреки че именно иновативните лекарства имат ключова роля за увеличаването на продължителността на живота.

Форумът събра представители на институции, съсловни организации, болници и фармацевтичния сектор, които обсъдиха основните проблеми в здравеопазването и възможните решения.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса доц. Петко Стефановски защити солидарния здравноосигурителен модел, като подчерта, че той остава най-подходящ за българското общество. Според него системата се развива и проблемите постепенно се изчистват, въпреки че липсата на бюджет е забавила въвеждането на електронна пациентска карта за контрол на разходите.

От своя страна председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов определи състоянието на сектора като „хроничен дисбаланс“ – както между болничната и извънболничната помощ, така и между очакванията на обществото и наличния ресурс. Той отново настоя за повишаване на здравноосигурителната вноска, за да се намали доплащането от пациентите.

Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доц. Цветелина Спиридонова посочи, че България не отстъпва на Европа по брой болници спрямо населението, но изостава по ефективност и структура. По думите ѝ липсва дългосрочна визия, включително по отношение на медицинските кадри, като страната подготвя все по-малко медицински сестри.

Тя предупреди, че без стратегическо планиране в следващите 10 години системата може да се изправи пред сериозен недостиг на персонал.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов заяви, че ниските цени на лекарствата у нас са причина за техния износ. В същото време достъпът до определени медикаменти остава проблем, тъй като разпределението им зависи от търговците на едро.

Като решение фармацевтичният съюз предлага система, която да гарантира на пациентите достъп до лекарства в избрана от тях аптека, вместо да обикалят различни обекти в търсене на наличности.

Служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски призна за сериозни забавяния по ключови проекти, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост, включително изграждането на бази за въздушна спешна помощ.

Той подчерта, че прозрачността чрез дигитализация е ключова стъпка за по-добро управление на системата, като се предвижда въвеждане на електронна система за проследяване на разходите за най-скъпите лекарства.