Един лекар на 105…
На 1 април д-р Тодор Ценов Тодоров навършва 105 години – възраст, която сама по себе си звучи като историческа дата. Но при него внушението не идва само от числото. Идва от начина, по който го носи: без показност, без легенди за „тайна рецепта“, без поза. В Стара Загора, където днес живее със семейството си, той посреща рождения си ден като човек, който не е прекъснал връзката си нито с професията, нито със света, нито с любопитството към живота.
Житейският му път минава през едни от най-тежките и най-дисциплиниращи изпитания на ХХ век. Като млад студент по медицина е мобилизиран по време на Втората световна война и служи като рентгенов техник в хирургическа военна болница в Пирот и Ниш. Там, близо до фронтовата линия, работата му не е била „зад кадър“, а пряко свързана със спасяването на ранени войници – да открива по снимките мястото на заседналите проектили, за да могат хирурзите да действат бързо и точно. Сред живите ветерани от войните в България той е сред най-възрастните, а през май 2025 г. Министерството на отбраната съобщава, че живите ветерани са били 41; името му присъства и в списъка на наградените ветерани.
Преди да стане лекар, Тодор Ценов е момче от ломското село Сливата, научено отрано, че трудът не е добродетел на думи, а ежедневие. След ранната загуба на майка си той расте в дом, в който се работи много – с овце, крави, паша, по-късно и с разнасяне на поща по дълги маршрути между села. Тази биография не е украса към бъдещия успех, а неговата здрава основа. Тъкмо там се раждат навиците, които по-късно ще изглеждат като „тайна на дълголетието“ – постоянство, умереност, издръжливост и вътрешен ред.
Пътят му към медицината започва от силното училищно образование в ломската мъжка гимназия и от любовта към латинския език. По-късно студентът Тодор Ценов попада в среда, в която големите имена на българската медицина са не просто автори в учебниците, а живи преподаватели. Сред най-силните му спомени остават лекциите на проф. Стоян Киркович – основател на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, чийто вековен юбилей бе отбелязан от Медицински университет – София, а името му днес носи и университетската болница в Стара Загора.
След дипломирането си д-р Ценов поема по пътя на военната медицина. Работи като авиолекар на летището в Балчик, а по-късно и в Танковата бригада в Горна баня, където се занимава с лечение и превенция на заболявания сред военнослужещите. Специализира вътрешни болести, кардиология и ревматология, а след пенсионирането си от армията продължава да лекува – първо в спешната помощ на „Пирогов“, а после и в Тунис. Това е кариера, в която военната дисциплина и лекарската отговорност не се изключват, а се допълват.
Наред с професионалния си път д-р Ценов изгражда и друга, не по-малко впечатляваща биография – на човек, който не престава да учи. Владее и използва немски, английски, френски, испански, латински и руски, а при работата си в Тунис общува и на арабски. Дори на тази възраст продължава да чете на немски и да работи с компютър, за да следи медицинска информация и да поддържа ума си буден. Именно това съчетание – езикова култура, интелектуална дисциплина и непрекъснато любопитство – прави разказа за него не просто история за дълъг живот, а за дълъг живот със съдържание.
Той никога не е пушил, дълги години е бил въздържател и е обичал продължителните разходки сред природата – в Искърското дефиле, край Буковец и Реброво, а по-късно и в старозагорския парк „Аязмото“. Световната здравна организация посочва, че поддържането на здравословни навици през целия живот – редовна физическа активност, балансирано хранене и въздържане от тютюнопушене – допринася за по-добри физически и умствени способности в по-късна възраст. Тези принципи не обясняват механично всяко дълголетие, но в случая с д-р Ценов звучат като естествен фон на неговия път.
Има и още един пласт, който прави този живот толкова силен пример – не само дължината му, а качеството на вниманието в него. Част от научната литература свързва многоезичието и продължаващата умствена активност с т.нар. когнитивен резерв, макар доказателствата да не са напълно еднопосочни и науката да остава внимателна в изводите си. В биографията на д-р Ценов това не е теория, а видима практика: четене, езици, музика, интерес към медицината, грижа за внуците, желание да остане граждански активен. Тъкмо тази цялост придава тежест на личния му пример.
Семейството му пази спомена за човек, който не просто е живял дълго, а е оставял след себе си следа – с книги, с речници, с настояването децата да учат езици, с любовта към гръцката митология и класическата музика, с простия, но категоричен съвет никога да не посягат към цигарите. И ако има едно изречение, което събира опита му като лекар, то е кратко и безмилостно ясно: „Добра болест няма.“ В тези три думи има повече професионална истина, отколкото в много дебели томове.
На 105 години д-р Тодор Ценов остава едновременно свидетел на една епоха и мярка за нещо, което днес често губим – сериозността към живота. Не шумната сериозност, а тихата: да работиш, да учиш, да се движиш, да пазиш мярка, да мислиш ясно и да не губиш уважение към обществото, към професията и към паметта. Такъв човек не просто празнува рожден ден. Такъв човек напомня как се живее достойно.
От мое име – с уважение и признателност към „24 часа“, към Министерството на отбраната, към БТА, към Армимедия, към Медицински университет – София и към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – благодаря за съхранените факти, за паметта, за историческата точност и за човешката светлина, без които подобни истории лесно биха останали само в семейния спомен, вместо да се превърнат в общо достояние.
Станем Стаменов
–––––––––––
На 1 април съвсем не на шега д-р Тодор Ценов Тодоров навършва 105 години. Снимка: Ваньо Стоилов
