Разрушената връзка на доверие между лекар и пациент отвори вратата на „специалисти“, „консултанти“, „терапевти“, „трейнъри“…

Адв. д-р Мария Петрова:

• Лекар, адвокат, сертифициран медиатор
• Основател на първата специализирана кантора по здравно, фармацевтично и медицинско право
• Богат опит в дела за защита правата на пациентите, “лекарски грешки”, лечение в чужбина и достъп до лечение, оспорване на експертизи ТЕЛК/НЕЛК.

Кой има право да ни лекува?

Много хора в публичното пространство се представят за лечители, терапевти, коучове, дори за лекари, без да имат нужната квалификация. За да привлекат внимание, дори дипломирани лекари си измислят и се представят като специалисти по несъществуващи клинични специалности. Няма специалист по функционална медицина, няма специалист по репродуктивна медицина, няма специалист по естетична медицина. Просто такива медицински специалности не съществуват!

Ще дам още по-фрапиращ пример: дама, завършила осемседмичен онлайн курс в Станфорд, която си позволява да се нарече „консултант по оптимални хормони“. За сравнение – медицина се учи 6 години, ендокринология се специализира близо 4 години и едва на десетата година един лекар започва да гради своята кариера на ендокринолог и да лекува хормонални разстройства. Консултацията с „експерта“, изкарал само 8 седмици курс, е изключително опасна, освен че струва скъпо, по две причини: първо защото цената ѝ е на стойност 3-4 прегледа при водещ специалист ендокринолог, второ: защото всички ние като общество плащаме за нечие увредено здраве прескъпо. Важно е пациентите да проверяват в регистрите на Български лекарска и Български зъболекарски съюз лекарите, които избират, защото там ясно са описани техните специалности. Ако едно лице твърди, че диагностицира, подобрява здравето, лекува или дава здравни съвети, то по закон следва да е лекар, респективно да е член на съсловна организация – БЛС или БЗС.

Какво не знаят българските пациенти?

Постоянно говорим, че пациентите трябва да са информирани и проактивни в търсенето на информация. Оказва, че непроверената информация и достъпността на всякакви източници, безкритично поднесени и приемани, създават една хиперинформираност, преминаваща в дезинформация.

Много пациенти възприемат за истина всичко в публичното пространство, включително и в социалните мрежи. Често обаче поднесената информация е недостоверна, дори опасна, особено що се отнася до съветите за здравето. Немалка част от споделената информация в социалните мрежи и интернет не почива на т. нар. „ медицина, базирана на доказателства“.

Най-често се касае за вещества/добавки, които биват представяни за „лечебни“ чрез умели маркетингови трикове. Често тези продукти не просто са неефективни, но са и много опасни. Голяма част от тях нито са сертифицирани, нито проверени, нито могат да гарантират безопасност на пациентите.   

В онлайн пространството се предлагат всякакви неща – хранителни добавки, пептиди, гъби, чайове, дори лекарствени продукти, които не са легално регистрирани, но са достъпни. И това крие преки рискове за здравето. Друга форма на шарлатанство са маркетингови съобщения за лечения със стволови клетки, за всякакви вливания и още по-популярното, но граматично неправилно – „вливки“. Има хора, които убеждават пациентите, че с електрод, опрян в нокътното ложе, измерват дефицитите в организма и на базата на тези дефицити правят „вливка“. Това е пълен абсурд и пример за точно обратното на „медицина, базирана на доказателства“.

Какво е медицина, базирана на доказателства, и какво не е

Медицина, базирана на доказателства, (на английски: Evidence-Based Medicine, често съкратено EBM) е подход в здравеопазването, при който медицинските решения се вземат на основата на най-добрите налични научни доказателства, съчетани с клиничния опит на лекаря и предпочитанията на пациента.

Не всяко нещо, което е хрумнало някому, и за което се твърди, че има чудодеен, благотворен и оздравителен ефект, се приема автоматично от медицината. Всяка терапия минава през многоетапни проучвания, като се съблюдават правила за безопасност, преди да се утвърди и приложи в клиничната практика.

Но комерсиализацията на сектора доведе до абсурда всяко нещо в Тик-ток и в Инстаграм, представено от лекар, да се приема за медицина, базирана на доказателствата, без да е такава. Ако „вливките“, промивките на матката с пробиотик или резонанс на глава при хора с мултиплена склероза бяха медицина, базирана на доказателства, за тези манипулации щеше да има утвърден протокол и да се прилагат в световен мащаб.

Още по-големи спекулации се правят с лечението на аутизма, тъй като родителите са готови да дадат мило и драго, за да подобрят състоянието на своето дете. Затова аутизъм „лекуват“ врачки, баячки и всякакви окултисти.  

С разрушената връзка на доверие между лекар и пациент, с недостатъчното време и лошата комуникация, плод на всички недъзи в системата на здравеопазването широко се отвори вратата на „специалисти“, „консултанти“, „терапевти“, „трейнъри“, които ни учат как да спим, как да дишаме, как да ядем, как да се движим. Няма нищо лошо да познаваме профилактиката и превенцията на заболяванията, няма нищо лошо в това да търсим съвети за дълголетие или да се информираме за съвременните подходи в медицината, но всяко познание и консултация трябва да идват от образовани специалисти, а едни от най-добрите са лекарите.

Често за спекулация се избират най-уязвимите групи: деца, майки, бременни, онкологично болни или техни близки.

Специалност „консултант по детски сън“ не се изучава в медицинските университети и колежи. Има акушерки, които обучават родилките за режима на новородените. „Консултант по кърмене“ може да е акушерка, може да е неонатолог или педиатър, но не може да е човек, прочел пет статии в онлайн пространството, но говорещ или пишещ на достъпен език небивалици. Не трябва да доверяваме общественото и личното си здраве на хора, които нямат нужната квалификация.

Една от най-уязвимите групи, податливи на спекулативната и опасна „онлайн медицина“, са онкологично болните. Надеждата бива стимулирана, конспиративните теории засилвани най-често в различни групи на социалните мрежи, като се прокламира прием на всякакви знайни и незнайни вещества, всяко от които е „скритото чудо“! Като се започне от приема на изключително тежки и вредни медикаменти и се мине през всякакви „корени и билки“, тези групи са източник за доходи на някой „смел“ конспиратор, който заради личната си финансова облага твърди, че „цялата фармацевтична индустрия крие“, че именно предлаганото „алтернативно лечение“ ще излекува  конкретния рак. Изпращат се пратки с неясно и непроверено съдържание, като започнете от минерали, прахчета, разтвори, гъби и какво ли не, които не е ясно дали са регистрирани, откъде се внасят и какво съдържат. Това е опасно, но търговците на надежди са безскрупулни почти колкото посредниците в медицинския туризъм – обещават много, защото знаят, че никой не им търси отговорност.

Какво да правим?

• Полезно е пациентите да са информирани, но трябва и да са критични към псевдолеченията, които им се предлагат безконтролно в онлайн пространството и не само.
• Държавата следва да се намеси в регулацията на цялата лавина от „консултанти“, „коучове“, -лози, -исти и всички останали самозванци, както и на тиражираните в социалните мрежи съвети за здраве и здравна информация.
• Критичното мислене спасява живот.

Източник: Портал на пациента

 Автор: адв. д-р Мария Петрова – лекар, адвокат и медиатор, специализиран в здравно и медицинско право.