Промяната на часовото време – повече вреди или ползи?

„За“ или „против“ промяната на часовото време два пъти в годината? Какви са последиците върху човешкото здраве? Призивите за премахване на лятното часово време се засилиха през последните години, поради отрицателните последици от него върху общественото здраве. Това е поводът 157 проучвания в 36 държави да предприемат проучвания по въпроса. Резултатите са публикувани в European Journal of Epidemiology.

Международен преглед, проведен от изследователи от Университета в Кент в Кьплн, подчертава сложните аргументи за и против премахването на двугодишната промяна на часовото време и необходимостта от повече доказателства, преди да може да се вземе решение.

Изследователският екип провежда систематичен преглед, следвайки международните насоки за докладване, и използва пет основни научни бази данни – PubMed, Web of Science, Scopus, PsycINFO и EconLit – за проучвания, публикувани до юни 2025 г. Включени са проучвания върху хора, оценяващи или краткосрочните ефекти от промените на часовника, или сравнения между лятното часово време и стандартното часово време.

Прегледът разкрива, че когато часовниците „се преместят напред“, това изместване е свързано с увеличен брой инфаркти и фатални пътнотранспортни произшествия, но също и с по-малко престъпления, свързани с физически повреди. Напротив, когато часовниците „се върнат назад“ с един час през есента, смъртността от всички причини и трудовите злополуки изглежда намаляват, докато престъпленията, свързани с физически повреди, се увеличават.

При изследване на по-дълги периоди, а не само на преходни, изследователите установяват, че животът при лятно часово време през летните месеци е свързан с по-ниска обща смъртност и по-малко пътнотранспортни произшествия в сравнение със стандартното часово време.

За разлика от това, стандартното часово време през зимата може да е свързано с по-кратка продължителност на съня, въпреки че доказателствата за по-дълъг сън и ефекти върху циркадния ритъм са все пак ограничени. Прегледът не открива ясни или последователни доказателства, свързващи лятното часово време с психиатричните резултати.

Въпреки броя на прегледаните проучвания, изследователите установяват, че доказателствата в тях са ограничени и подчертават необходимостта от по-задълбочени изследвания, преди да могат да се направят твърди заключения относно съотношението цена-качество на лятното часово време.

„Общественият дебат често определя лятното часово време като очевидно вредно или очевидно полезно, но нашите открития показват, че реалността е по-нюансирана. Тази работа показва защо простите послания не обхващат пълната картина. Политиците трябва да получат доказателства, които отразяват както рисковете, така и ползите, а не предположенията“, заявява д-р Айсте Степоненайте (Aiste Steponenaite), невроучен, специалист по сън и циркаден ритъм от университета в Кент, ръководител на изследването.

• Смяната на часовото време (лятно и зимно) оказва редица негативни ефекти върху здравето и организма, често описвани като „социален джетлаг“. Въпреки че се прави с цел по-добро използване на дневната светлина, превъртането на стрелките причинява сериозни смущения. Ето основните вреди от смяната на времето: Проблеми със съня и умора: Най-непосредственият ефект е нарушаването на циркадния ритъм (вътрешния часовник на тялото). Това води до безсъние, трудно заспиване и постоянна умора през деня, особено след пролетната смяна, когато губим един час съня.
• Сърдечно-съдови рискове: Проучвания показват повишен риск от инфаркти и инсулти в първите няколко дни след преминаването към лятно часово време.
• Психически стрес и раздразнителност: Рязката промяна на времето може да предизвика повишен стрес, нервност, промени в настроението и дори депресивни състояния при по-чувствителните хора.
• Намалена продуктивност и риск от инциденти: Поради недоспиването и нарушената концентрация, през седмицата след смяната на времето се наблюдава по-ниска работоспособност и увеличен брой пътни произшествия и трудови злополуки.
• Сезонна депресия (есен-зима): Обратното преминаване към зимно часово време (връщане на стрелките) води до по-ранно стъмване, което може да усили усещането за тъга и сезонна афективна депресия. 
• Организмът се нуждае от около седмица, за да се адаптира към новия график, като най-засегнати са децата и възрастните хора. Поради тези вреди, в рамките на ЕС от години се обсъжда окончателното премахване на смяната на времето. 

Справка: Aiste Steponenaite et al, A systematic review of epidemiological studies into daylight-saving time & health identifying beneficial & adverse effects, European Journal of Epidemiology (2026). DOI: 10.1007/s10654-026-01372-8

Петър Димитров

–––––––––––––––––––––––––

Източник: It may be too soon to scrap Daylight Saving Time, suggests Kent research, Emily Seling, University of Kent