Общинските болници не съумяват да издържат на финансовия натиск

Общинските болници не съумяват да издържат на финансовия натиск и от друга страна – на натиска на конкуренцията. А конкуренцията е тази, която иззема кадрите и поставя в неравностойно положение държавни и общински болници. Това заяви пред БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика /ЕКИП/.

Той напомни, че по закон всички лечебни заведения са равни, независимо от техния статут. По думите му преход на кадри има не само към частните болници, но и от държавни към държавни, както и от общински към държавни.

„От една страна е създаването на нови болници при съществуващи здрави структури. От друга страна е дали политиците ще решат да преминат към публично-частно партньорство и окрупняване на лечебни заведения с оглед на това, че вече едно или друго лечебно заведение не съумява нито да задоволи критериите за качество, нито критериите за заплати, които следва да дава на своя персонал. Другият важен въпрос при подобен тип структури е дисперсията на кадри в страната или там, където има търсене, да има и предлагане. Едно лечебно заведение се издържа до голяма степен от гражданите, ако няма пациенти – няма пари„, коментира Шарков и добави:

„Пациентът решава къде да се лекува. Нито една болница не може да го накара да се лекува в нея, както е и право на кадрите в дадено лечебно заведение да избират къде да работят“.

По думите му когато има ново лечебно заведение – с нова сграда, нова медицинска техника и всичко необходимо, е нормално всеки да иска да работи в такава среда.

Относно спешната помощ в страната Аркади Шарков коментира:

„Дълго време тлее реформата. Имаше увеличение на заплатите на част от кадрите в спешната помощ през годините, но те не съумяват да догонят ръста на цените в икономиката. Сега предвиденото в бюджета 5% увеличение е меко казано обидно и смешно на база на инфлацията“.

Той отбеляза също остарелия автопарк на спешната помощ, както и покачващите се цени на горивата.

По данни на НСИ от февруари тази година спрямо същия месец миналата година в сектор „Здравеопазване“ няма инфлация, а има дефлация, подчерта Шарков. По изчисления на ЕКИП обаче инфлацията в сектора за същия период е между 4 и 5% с оглед на тежестите на всяка една от групите.

„При лекарствата ръстът е около 2%, при медицинските изделия е около 2,5%, при предпазните и защитните изделия е около 5%. При хранителните добавки инфлацията може да бъде каквато си иска – там регулация няма. Нараснали са услугите за извънболнична помощ с 16,3% – прегледите при специалист“.

Изкривяването на инфлацията води до там, че всъщност има нарастване на разходите в болничната и извънболничната помощ – за електричество, за заплати, и когато това не може да бъде компенсирано през клиничните пътеки, чиято последна актуализация е 2024 г., тогава това избива в преразходи и невъзможност за компенсация на нарастващите цени, обясни той.

Шарков изтъкна и въпроса с доплащането в система, което се е увеличило драстично от 2018 г. до сега. Според него всяко допълнително финансиране на здравната система трябва да бъде пряко обвързано с конкретна реформа. 

Бюджетът за здравеопазване в България за 2026 г. достига рекорден размер, като само бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се очаква да бъде над 5,5 милиарда евро (около 10,8-11 милиарда лева). Общите публични разходи за здраве, включващи и министерството, се оценяват на близо 9,75 милиарда лева, като здравната вноска остава 8%. И въпреки това всеки български пациент доплща за здравни услуги в болничните заведения. Преди дни стана ясно, чев секи втори българин доплаща за здраве, като делът на хората, които плащат различни медицински услуги от джоба си нараства и недоволството към пакета, който покрива Здравната каса вече надхвърля 60%. Това показва проучване на агенция “Тренд“ по поръчка на Лекарския съюз, данните от което бяха представени на форум “Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“.